Учениците наведоха глави над тетрадките си и започнаха да пишат бързо. Киано не спираше да изброява болести и лекарствата за тях. Сония бързо извади лист хартия и започна да записва всичко, което чуваше. Тя нямаше представа какви са изискванията към учениците от по-горните класове, затова за всеки случай записваше всяка дума, подозирайки, че после няма да успее да разчете собствения си почерк. Когато лорд Киано млъкна, за да начертае някаква диаграма на дъската, Сония успя да надигне глава и да огледа учениците.
Едно момиче и шест момчета. Освен един висок лан, едно елийнско и едно виндско момче, останалите бяха киралийци - макар че момчето до нея бе необичайно ниско и сигурно беше наполовина виндо. Кожата му беше на петна, а косата му беше рядка и изтощена.
Когато усети погледа й, той й се усмихна неуверено, а когато Сония му се усмихна в отговор, устните му се разтеглиха в широка усмивка. После той погледна към записките й и се намръщи. Завъртя тетрадката си така, че тя да може да я вижда и написа нещо в ъгъла на страницата.
„Всичко ли записа?”
Сония сви рамене и написа в ъгъла на своята страница: „Надявам се, но той говори много бързо”.
Момчето започна да пише отговор, но в този момент лорд Киано започна да обяснява с подробности диаграмата. Сония и съседа й осъзнаха стреснато, че е трябвало да я прерисуват. Няколко минути тя трескаво драскаше в тетрадката си. Преди да успее да завърши в коридора отекна познатият звън, обявяващ междучасието.
Лорд Киано застана пред класа.
- За следващия час искам да научите и да запаметите наименованията и действието на растенията с муколитични свойства. Те са изброени в пета глава. Свободни сте.
Учениците се изправиха се поклониха на учителя си. Той се обърна към дъската и махна с ръка. За ужас на Сония диаграмата и изчезна.
- Колко успя да прекопираш?
Тя се обърна. Съседът й протегна глава и се опита да разгледа записките й. Сония му показа тетрадката.
- Не всичко, но както виждам, си успяла да прерисуваш някои части, които съм пропуснал. Може ли да взема... Може ли да сверим записките си?
- Разбира се! Ако... нямаш нищо против.
Останалите ученици вече бяха събрали нещата си и излизаха от стаята. Някои се обърнаха и я огледаха, очевидно заинтригувани от нивата си съученичка. Тя погледна момчето.
- Отиваш ли в столовата?
Усмивката му леко избледня.
- Да.
- Тогава ще дойда с теб.
Той кимна. Двамата тръгнаха след останалите по коридора. Учениците вървяха по двойки, но в групичка. Неколцина от тях я погледнаха, но никой не се отдръпна от нея, нито направи опит да я обиди.
- Как се казваш? - попита тя момчето.
- Порил. От семейство Виндел, Дом Херил.
- Аз съм Сония. - Тя се зачуди какво друго да го попита. - От Пипалата зима ли сте тук?
- О, всички, освен мен. - Порил сви рамене. - Аз започнах миналото лято.
Изостанал ученик. Интересно защо? Сония го изгледа внимателно. Може би е силен в магията, но му е трудно да разбира уроците или пък просто силата му е слаба и не може да изпълнява дадените задачи.
Порил започна да й разказва за семейството си, за братята и сестрите си, които бяха шест, и за себе си. Сония кимаше и го окуражаваше да говори, страхувайки се от неизбежните въпроси за нейното минало.
Класът слезе на приземния етаж на Университета и влезе в столовата. Когато се приближиха до масата си, Сония се поколеба, Порил пристъпи напред и се настани в един от столовете. Сония седна до него и с облекчение забеляза, че останалите я приемат без възражения.
Прислужниците донесоха подноси с храна и всички започнаха да се хранят и да разговарят. Тя слушаше внимателно как обсъждаха урока и разни хора, които не познаваше. Но като че ли присъствието й въпреки всичко ги притесняваше. Накрая един от учениците я погледна право в очите.
- Ти си от класа на Регин, нали? - попита той, махвайки с ръка към другия край на залата.
Сония усети как стомахът й се преобръща. Значи старият й клас беше известен като „класа на Регин”.
- Да - призна си тя.
Той размаха вилицата си във въздуха.
- Дочух, че доста те е тормозил.
- Понякога.
Момчето кимна и леко повдигна рамене.
- При нас няма да има такива работи. По-големите ученици нямат време за глупави шеги. Чака те здраво учене. Това съвсем не прилича на занятията по Контрол.
Останалите закимаха утвърдително.
Тя потисна смеха си. Занятия по Контрол? Той очевидно не беше запознат с историята й... или пък това беше просто някакъв вид по-изтънчена подигравка?