Разговорът се прехвърли към други теми. Припомняйки си жеста на момчето, който съпроводи думите му за Регин, тя крадешком хвърли един поглед вдясно. От далечната маса я гледаха познатите лица. Интересно какво ли си бяха помислили, когато сутринта не се беше появила на занятия? Сигурно бяха очаквали, че ще се провали на приравнителните изпити.
Наистина не й беше лесно. От постъпването й в Университета бяха минали три месеца, през които тя беше усвоила материала oт цялото полугодие. Сега трябваше да догонва класа си, което означаваше да покрие още шест месеца за три. Никак нямаше да й е лесно.
Усещайки, че някой го гледа, Регин рязко вдигна глава. Сония спокойно срещна погледа му. Той присви очи и рязко избута стола си назад.
Заля я вълна от страх. Цялото й задоволство се изпари за миг и тя бързо наведе очи. Какво ли смяташе да направи? С крайчеца на окото си тя видя как Кано го хваща за ръката. Двамата си поговориха няколко минути. Регин отново седна на мястото си и Сония въздъхна с облекчение.
Тя погледна към прислужницата, която й предлагаше поднос с храна и махна с ръка. Беше изгубила апетит. Да, Регин вече не беше в нейния клас, но това нямаше да му попречи да я тормози в столовата или по пътя към жилищата на учениците. С крайчеца на окото си улови втренчения му поглед. Не, не беше успяла да се отърве от него.
Затова пък имаше възможност да си намери приятели. Тя огледа лицата на насядалите около нея деца и усети прилив на надежда. Може би щеше да успее да се сприятели с всички тях.
Ротан почувства нечие присъствие до стола си.
- Извинете, че ви прекъсвам - рече сухо лорд Джалън, - но бих искал вече да затварям библиотеката.
- Разбира се - кимна Ротан и се изправи. - Сега ще си съберем нещата.
Библиотекарят се отдалечи. Сония въздъхна и затвори огромната книга, която четеше.
- Никога не съм предполагала, че човешкото тяло е толкова сложно устроено.
Ротан се засмя.
- Това е само началото.
Те събраха бързо нещата си. Затвориха всички книги, прибраха записките в папки, а писалките и шишенцата с мастило в кутията. Ротан върна няколкото томчета по местата им на рафтовете и изведе Сония от библиотеката.
Университетът беше тъмен и тих, и докато двамата вървяха, Сония също мълчеше. Двамата бяха престанали да се занимават в Покоите му от страх да не дават нови поводи за сплетни. Ротан беше предложил да се срещат в стаята й, но тя беше поклатила глава, отбелязвайки, че Регин с лекота би могъл да убеди някой друг ученик да измисли история за подозрителни шумове или подочути разговори.
Предложението му да работят в Магьосническата библиотека беше гениално. Уроците бяха наблюдавани от библиотекаря лорд Джалън и Сония получаваше достъп до всички книги, които останахте ученици можеха да използват само след специално разрешение.
Също като нея Регин можеше да влиза в библиотеката единствено придружен от наставника си.
Ротан се усмихна. Той се възхищаваше от способността на Сония да обръща в своя полза всяка лоша ситуация.
Те излязоха в двора. Ротан обгърна и двамата с магически щит и затопли въздуха във вътрешността. Нощите ставаха все по-студени. Падащите листа издаваха тихи стържещи звуци, докосвайки плочките на двора. До началото на зимата оставаше само месец.
В жилищата на учениците също беше тихо. Ротан съпроводи Сония до вратата на стаята й и тихо се сбогува с нея. Когато се обърна, той чу как вратата тихо щракна зад гърба му.
Когато се запъти към изхода, в коридора се появи дребна фигура. Разпознавайки момчето, Ротан забави крачка и присви очи.
Погледите им се срещнаха. Докато Ротан го подминаваше, Регин изви глава, за да задържи зрителния контакт. Очите му не мигнаха въпреки неодобрението, което беше изписано на лицето на Ротан Малко преди да извърне глава, устните на момчето се изкривиха в ехидна усмивка.
Ротан изсумтя тихо и излезе от жилищата на учениците. От както Сония се беше преместила в новата си стая, Регин я беше тормозил само веднъж или два пъти, а след като тя се премести в новия си клас, той изобщо престана да се опитва. Ротан се надяваше, че е изгубил интерес към нея. Но сега, припомняйки си злорадството в погледа на момчето, той разбра, че напразно е разчитал на това.
- Ротан!
Магьосникът веднага позна гласа и едва не се спъна от изненада.
- Дориен! - отвърна той.
- Добри новини, татко. Лейди Винара реши, че отново е настанало време за доклада ми. Скоро ще посетя Гилдията, след месец или малко повече.