Ротан усети смесените чувства в посланието на сина си. Той знаеше, че пътуването до Имардин заради чисто формални изисквания дразнеше Дориен. Той не спираше да се притеснява как селото, в което живееше щеше да се справи без лечител няколко седмици. Oт друга страна, в думите на Дориен се чувстваха радост и вълнение. Двамата не се бяха виждали повече от две години.
Но това не беше всичко. Напоследък всеки път, когато общуваше със сина си, Ротан долавяше скритото му любопитство. Дориен искаше да се запознае със Сония.
- Прекрасни новини! - Ротан се усмихна и продължи да върви бавно. - Толкова отдавна не си ме посещавал. Даже бях започнал да си мечтая за някакъв начин да те привиквам у дома.
- Татко! - В посланието на Дориен се промъкнаха подозрителни нотки. - Това не е по твоя вина, нали?
- Не, не - засмя се Ротан. - Но ще си го запазя за в бъдеще. Ще ти приготвя старата ти стая.
- Ще остана две седмици, така че се постарай да ми намериш от това хубаво елийнско вино от Езерния край. Местният бол наистина взе да ми омръзва.
- Готово. А ти ми донеси малко рака. Чувал съм, че в Източната област има най-добрата рака. Сония много я обича.
- Наистина е най-добрата - каза гордо Дориен. - Добре, значи рака в замяна на вино. Ще ти се обадя като тръгна. Сега трябва да вървя.
- Всичко хубаво, синко.
Ротан усети как познатото присъствие напуска съзнанието мy. Приближавайки жилищната сграда на магьосниците, Ротан се усмихна. Дориен искаше да види Сония, но как ли щеше да го приеме тя? Магьосникът се засмя и тръгна нагоре по стълбището към покоите си.
- Тази вечер се чувствам по-добре. - Тайенд като че ли говореше на тавана на каютата. - Казах ви, че накрая ще свикна.
Денил се усмихна и погледна към проснатия в койката Тайенд. Той беше прекарал целия ден, дремейки в каютата. Беше ужасно задушно, а вечерната влага не им позволяваше да заспят.
- Не беше нужно да страдате толкова дълго. Нима един ден с морска болест нямаше да е достатъчно приключение за вас?
Тайенд погледна засрамено към Денил.
- Напротив, нужно беше.
- Страхувате се от лечението, нали?
Ученият кимна леко и потрепери.
- Чувал съм и за това, но никога не съм се сблъсквал с такива хора. - Денил се намръщи. - Мога ли да попитам защо?
- Предпочитам да не говоря за това.
Денил кимна. Стана от леглото и хубаво се протегна. Очевидно всички търговски кораби имаха тесни каюти - това явно се дължеше на дребните фигури на строителите им. Повечето кораби, които пореха водите около Обединените земи, бяха построени във Вини се управляваха от моряци виндо.
Пътуването до Капия беше продължило две седмици и когато пристигна, той с огромно удоволствие почувства твърдата земя под краката си. Лонмарската столица Джебем се намираше на четири седмици плаване от Кария и Денил вече беше започнал да се отегчава от пътуването. На всичкото отгоре липсваше попътен вятър и капитанът му беше съобщил, че сигурно ще пристигнат по-късно.
- Ще изляза малко на чист въздух.
Тайенд изсумтя нещо в отговор. Денил тръгна по коридора и се озова в общата каюта. Екипажът на този кораб не беше толкова шумен като предишния. Моряците седяха в общата каюта по двойки или сами, или предпочитаха да отдъхват в хамаците. Денил се изкачи по стълбата и излезе на палубата.
В лицето го удари топъл тежък въздух. В Киралия сега беше есен, но колкото по на север пътуваха, толкова по-топло ставаше Денил тръгна бавно по палубата и кимна на вахтените. Някои от тях му кимнаха в отговор, но повечето дори не му обърнаха внимание
Липсваше му компанията на Джано. Никой от тукашните моряци не прояви желание да поупражнява киралийския си език или да изпробва певческите умения на Денил. Понякога чувстваше, чу не би отказал дори глътка силно сайо.
Лампите осветяваха цялата палуба. От време на време един матрос навеждаше през парапета фенер, окачен на дълъг прът, за да огледа корпуса на кораба. Веднъж Денил попита моряка какво се опитва да види, но по изражението на лицето му разбра, че човекът не разбира киралийски.
Тази вечер цареше пълно спокойствие. Денил се облегна необезпокояван на парапета и се загледа в блещукащите вълни. Нощем беше много лесно да си представи, че сянката на вълната всъщност е блестящият гръб на някое морско чудовище. На няколко пъти през последните две седмици той беше зървал риби, които скачаха над водата, а преди няколко дни с възторг забеляза плуващи пред кораба вини4, някои от които достигаха човешки ръст. Бодливите същества надигаха мустакатите си муцунки над водата и издаваха странни, натрапчиви звуци.