Денил се обърна и тръгна покрай парапета, но изведнъж се спря. Пред него на палубата се въргаляха няколко къси отрязъка дебело черно въже. Той се намръщи, съобразявайки колко лесно би могъл да се спъне...
Изведнъж едно от въжетата помръдна.
Денил отстъпи назад и впери поглед в нещото. То бе твърде гладко за въже. А и защо им е да режат въжетата на толкова къси парчета? Черните ленти проблясваха в светлината на лампите. Една от тях се размърда и запълзя към него.
- Айома!
Викът отекна в нощта и беше подхванат от множество гласове. Допил погледна недоверчиво към моряка.
-А аз си мислех, че това е шега - промърмори той, отстъпвайки назад. - Сигурен бях, че е шега!
-Айома! - Един моряк изтича към него, стиснал голяма тава едната си ръка и гребло в другата. - Морска пиявица. Махни се от парапета!
Денил се обърна и осъзна, че зад него са се появили и други същества. Те се промъкваха на палубата от всички страни. Той направи крачка встрани и едва успя да отскочи, когато една от пиявиците се хвърли към него. Друга надигна предната част на тялото си, сякаш се опитваше да подуши въздуха, но нос не се виждаше - само бледа, кръгла уста с малки остри зъби.
Морякът застана до него и плисна по палубата съдържанието на тавата. Денил усети познатия орехов мирис. Той погледна въпросително моряка.
- Сайо?
Айомите като че ли останаха ужасени от банята. Те се загърчиха върху палубата, а морякът започна да ги изтиква към ръба с греблото. Разнесоха се тихи плясъци.
Към него се присъединиха още двама моряци. Те се редуваха да изгребват съдържанието на една бъчвичка, привързана към мачтата, плискаха го върху пиявиците и ги изтикваха от палубата. Мъжете действаха с такова спокойствие и ефективност, че Денил започна да се успокоява. Когато единият от моряците случайно заля другаря си със сайо, Денил не можа да не се усмихне.
Но черните същества започнаха да нахлуват в огромни количества, докато накрая не започна да му се струва, че самата нощ поглъща кораба. Единият от матросите изруга и погледна надолу. Пиявицата се беше впила в глезена му. Тя се уви около крака му с ужасяваща бързина. Без да спира да ругае, той я заля със сайо и когато съществото тупна на палубата и започна да се гърчи, той го изрита в морето.
Осъзнавайки сериозността на положението, Денил пристъпи напред, готов да помага. Когато единият от моряците пристъпи напред, за да изрине съществата с греблото, магьосникът го хвана за ръката и го спря. Посочи му пиявиците, съсредоточи волята си върху тях и натисна. Съществата се пръснаха по палубата и нападаха в морето.
Денил погледна моряка. Човекът му кимна.
- Защо сайо? - попита Денил, когато мъжът донесе още една тава. - Защо просто не ги избутваме от палубата?
- Не сайо - отвърна мъжът, захвърляйки греблото настрани Йоми. Остава след приготвянето на сайо. Гори айома и им пречи да се връщат.
Морякът продължи да разлива течността, а Денил продължи да изблъсква съществата от палубата. Изведнъж корабът странно се завъртя и се наклони на една страна. Морякът изруга.
- Какво има?
Морякът очевидно беше изплашен.
- Твърде много айома. Ако много, корабът натежава. Ако само на едната страна, корабът се преобръща.
Денил се огледа и видя, че капитанът и по-голямата половина от екипажа са се събрали край другия борд, където палубата беше почерняла от пиявици. Той си спомни разказите на Джано и осъзна в каква опасност се намира. Ако корабът се преобърнеше, никой от падналите във водата хора нямаше да остане жив.
-Как можем да ги спрем? - попита той моряка, без да спира да изблъсква пиявиците в морето.
-Трудно. - Морякът изтича да налее още течност от бъчвата, след което се върна при Денил. - Трудно се плиска йоми по корпуса.
Корабът се наклони още повече. Денил вдигна счупеното весло и го подаде на моряка.
- Ще се опитам да помогна от другата страна.
Морякът кимна. Денил се обърна и осъзна, че не е чак толкова просто да прекоси палубата - наоколо пъплеха десетки пиявици. Той видя черните сенки да се гънат около въжетата, по ъглите и по парапета. Магьосникът издигна бариера около себе си и тръгна между тях, потрепвайки всеки път, когато те се хвърляха към него. При сблъсъка им с бариерата се разнасяше леко съскане и те се свличаха на палубата. Денил се успокои и бавно тръгна по палубата.
Преди да успее да стигне до капитана, над палубата се разнесе познат глас.