- Какво става тук?
Денил видя как Тайенд наднича от вратата на общата стая и се разтревожи.
- Стойте долу!
Една пиявица падна точно пред краката на Тайенд. Той я зяпна, едновременно очарован и ужасен.
- Още една.
-Затвори вратата! - Денил съсредоточи волята си и вратата се затръшна. Но само след миг се отвори отново и Тайенд изскочи на палубата.
- Влезли са вътре! - закрещя той и отскачайки от пиявицата до вратата се затича към Денил. - Какво е това?
- Айома. Морски пиявици.
- Но... нали казахте, че са просто шега!
- Очевидно не са.
- Какво прави капитанът? - попита Тайенд и очите му се разшириха още повече.
Денил погледна към капитана и дъхът му секна. Мъжът се затича към дебелия килим от пиявици, покриващи бакборта. Той не обръщаше никакво внимание на съществата, които се увиваха около краката му. В едната си ръка държеше края на маркуч, който беше прикрепен към бъчвата. Капитанът се наведе през парапета, насочи маркуча към корпуса и излая някаква заповед. Морякът, който стоеше до бъчвата, започна да развърта канелката и скоро от маркуча бликна смрадлива течност.
Макар моряците да обливаха с йоми краката на капитана, на мястото на падналите пиявици бързо идваха други. След няколко минути краката му плувнаха в кръв от ухапванията на айома. Денил тръгна към тях, следван отблизо от Тайенд.
- Стойте тук - нареди той на учения.
После погледна към пиявиците, които покриваха палуба между него и капитана, и се поколеба. Пое си дълбоко дъх и нагази в хлъзгавата чернилка. Веднага се разнесе съскане, когато същества влязоха в контакт с магическия му щит. Денил почувства как лепкавите им тела се пукат под обувките му.
Когато най-после се добра до капитана, Денил докосна пиявицата, която се беше изкатерила на рамото на мъжа. Тя падна на земята, оставяйки малки белези от ухапване. Капитанът погледна Денил и кимна с благодарност.
- Върнете се обратно - нареди му Денил.
Мъжът поклати глава, но това не беше отказ.
- Не трябва убива много, кораб ще се обърне на другата страна.
- Разбирам - отвърна Денил.
Корабът се наклони още повече. Капитанът отстъпи мястото си на Денил. Магьосникът се наведе през борда и огледа преценяващо корпуса. Не можеше да различи почти нищо, освен случайни проблясъци светлина. Той създаде магическо светлинно кълбо и го пусна надолу, за да освети съществата. Дъхът му секна. Корпусът бе покрит изцяло от гърчеща се маса пиявици. Денил събра силата си и запрати към тях в серия шокови удари. Те по-скоро щяха да зашеметят, а не да убият пиявиците, но Денил не искаше да рискува, силовите и огнени удари можеха да повредят корпуса. Пиявиците изпопадаха във водата и корабът бавно започна да се изправя, след което се наклони на другата страна.
Денил прекоси палубата и се облегна на другия парапет. Постъпи по същия начин и с тукашните пиявици и корабът отново се изправи. Докато се връщаше към бакборта, Денил забеляза, че моряците са насочили усилията си към прочистването на палубата от черните трупове. Един от мъжете сваляше пиявиците от въжетата и изкарваше онези, които се бяха напъхали в ъглите и пукнатините.
Смъртната опасност беше отминала, но въпреки това ги очакваше много работа - пиявиците продължаваха да нападат кораба. Отначало Денил броеше колко пъти е притичал от единия до другия край, но скоро се отказа. От време на време се освежаваше с лечителска магия, но въпреки това главата му го болеше от непрекъснатото му напрежение.
Накрая потокът от пиявици секна. По палубата се гърчеха само няколко омаломощени същества. Някой извика Денил по име. Той се обърна и установи, че е започнало да се развиделява. Малка тълпа моряци се събра около него. Капитанът вдигна ръка и мъжете се развикаха тържествуващо.
Денил се усмихна изненадано, след което се присъедини към виковете. Той се чувстваше изтощен, но същевременно и ободрен.
Отнякъде се появи малко буре и моряците започнаха да си подават халбата един на друг. Когато тя се озова в ръцете на Денил, той усети познатата миризма на истинско сайо. Отпи една глътка и по тялото му пробяга топла вълна. Огледа се за Тайенд, но ученият не се виждаше никъде.
- Приятелят ти спи - каза един от моряците.
Денил въздъхна облекчено и отпи отново от халбата.
- Често ли се сблъсквате с айома?
- От време на време - отвърна, кимайки, капитанът. - Но не и така.
- Никога не виждал толкова много - обади се друг моряк. Добре, че ти пътник. Ако не пътувал с нас, сега сме храна за рибите.
Изведнъж капитанът вдигна глава и каза нещо на виндо. Докато моряците се катереха по въжетата, Денил осъзна, че се е появил лек вятър. Капитанът изглеждаше изтощен, но доволен.