- Сега поспи - предложи той на Денил. - Добре помогнал. Довечера може помогне пак.
Денил кимна и тръгна към каютата си. Там откри заспалия Тайенд, който се въртеше неспокойно. Денил с тревога забеляза тъмните кръгове под очите на младия учен. Искаше му се да помогне на приятеля си и се зачуди дали да не приложи малко лечителство докато Тайенд спи.
Но така щеше да предаде доверието му, а Денил не искаше да подлага на риск приятелските им отношения. Той въздъхна и легна в леглото си. Затвори очи и мигновено потъна в сън.
4 вини - морски бозайник с къси костни израстъци.
Глава 11
Нечакани гости
Сония захапа пачито и устата й се напълни със сладък сос. Задържайки плода в устата си, тя започна да разлиства книгата на Порил, докато най-накрая не намери нужната диаграма.
- Ето я - каза тя, след като извади плода от устата си. - Кръвоносната система. Лейди Кинла каза, че трябва да научим наизуст отделните части.
Порил погледна към страницата и изпъшка.
- Не се притеснявай - успокои го тя. - Все ще намерим начин как да ти помогнем да запомниш всичко. Ротан ми показа някои наистина полезни упражнения за запомняне.
На лицето на Порил се изписаха съмнения и Сония потисна една въздишка. Тя бързо успя да разбере защо момчето има проблеми с уроците. Той не беше нито умен, нито силен и изпитите пораждаха в него панически страх. А най-лошото беше, че неуспехите го деморализирали до такава степен, че той просто се беше отказал от всякакви опити да промени нещо.
Но освен това той жадуваше за компания. Макар останалите ученици да не се държаха умишлено зле с момчето, те очевидно не го харесваха. Той беше от Дома Херил, който беше изпаднал в немилост пред кралския двор поради причини, които все още не беше успяла да научи. Но според нея те го избягваха по съвсем различни причини. Той имаше няколко дразнещи навика, като най-ужасният беше безумният му писклив смях, който направо я подлудяваше.
Останалите от класа не обръщаха внимание и на нея. Тя обаче бързо осъзна, че не я избягват умишлено и че не изпитват към нея такава антипатия, каквато изпитваха към Порил. Просто всеки един от тях си беше намерил близък приятел сред съучениците си и нямаше желание да включва трети в групата.
Трасия и Нарон очевидно бяха нещо повече от приятели.
Няколко пъти Сония ги беше виждала да се държат за ръце и забеляза, че лорд Аринд внимателно наблюдава двойката. Нарон вече беше решил, че ще става лечител и резултатите му по този предмет бяха най-добри в класа. Трасия също се интересуваше от лечителството, но по един инертен начин, който подсказваше, че интереса й е свързан единствено с ентусиазма на Нарон - или с разпространеното мнение, че жените са най-подходящи за лечителки.
Единственият елийнец в класа, Яленд, прекарваше свободното си време с един словоохотлив виндо, на име Сено. Хал, невъзмутимият лан и киралийският му приятел Бенон формираха другата двойка. Макар и по-тихи от децата в класа на Регин, тези четиримата не спираха да разговарят за конни състезания, да си разказват безкрайни истории за момичетата в двора, а през междучасията щуряха така, сякаш още не бяха излезли от детската възраст.
Сония постепенно осъзна, че те всъщност наистина все още не бяха излезли от нея. Познатите й деца от копторите порастваха на бързо, просто защото се налагаше. Тези ученици бяха живели живот в разкош и нямаха никаква причина да съзряват по-рано от братята и сестрите си извън Гилдията.
Докато не се дипломираха, те бяха освободени от всякакви семейни задължения. Не бяха длъжни да се явяват в двора, не мислеха за брак и не взимаха участие в управлението на доходоносните „интереси” на техните семейства в земеделието или производство. Влизането в Гилдията просто удължаваше детството им с още 11 години.
Макар Порил да беше с година по-голям, понякога се държеше най-детински от всички ученици. Момчето като че ли наистина се радваше на приятелството си със Сония, но тя подозираше, че той е много доволен от това, че в класа вече има човек с по-нисш произход от неговия.
За нейна голяма изненада и облекчение Регин спря да й обръща внимание, откакто тя напусна класа му. Всеки ден го срещаше в столовата и понякога го виждаше заобиколен от бандата си в коридора. Но те престанаха да я тормозят. Дори клюките секнаха. Учителите спряха да я гледат подозрително и когато вървеше по коридорите, тя рядко чуваше името на Ротан.