-Само ако знаехме за коя част от тялото ще ни пита - въздъхна Пирил. - Сигурно ще е някоя от големите и две по-малки.
Сония сви рамене.
-Не си губи времето в догадки. Много по-лесно ще ти бъде да научиш всичките.
Прозвуча гонгът. Насядалите по пейките в градината ученици неохотно започнаха да събират нещата си и забързаха към Университета. Сония и Порил също прекарваха междучасието навън, наслаждавайки се на топлината на слънчевия есенен ден. Тя стана и се протегна.
- Хайде след училище да отидем в библиотеката да учим.
Порил кимна.
- Щом искаш.
Сония и Порил тръгнаха забързано през градината към Университета. Двамата влязоха последни в стаята. Щом седнаха по местата си, вратата се отвори и лорд Скоран се появи.
Той остави книгите си на масата, прокашля се и се обърна към учениците. В този момент вниманието му беше привлечено от някакво движение до вратата. В стаята влязоха двама учители и един ученик. Разпознавайки Регин, Сония потръпна от лошо предчувствие
Директорът Джерик огледа насядалите ученици. Когато срещна погледа й, той се намръщи и се извърна към момчето, което стоеше до него.
-Регин успешно взе изпитите на полугодието. - Обикновено суровият глас на Джерик прозвуча така, сякаш му беше неприятно да съобщи това. - Премествам го във вашия клас.
Сония усети как вътрешностите й се преобръщат. Магьосниците продължаваха да говорят, но тя не можеше да се фокусира върху думите им. Гърдите я стегнаха, сякаш нечия невидима ръка я беше обгърнала и стиснала здраво. Ударите на сърцето й отекваха в ушите й.
Тогава се сети, че трябва да диша.
Замаяна, Сония затвори очи. Когато отново ги отвори, Peгин се усмихваше с най-очарователната си усмивка. Той бавно огледа класа и спря погледа си на Сония. Устните му останаха разтеглени в усмивка и нито едно мускулче на лицето му не помръдна, но изражението му някак си се промени.
Тя отмести поглед от него. Това не беше възможно. Как беше успял да навакса? Сигурно е мамил на изпита.
Но тя веднага разбра, че това нямаше как да стане. Дори Регин не би могъл да излъже учителите и да вземе изпитите. Оставаше само една възможност. Той беше започнал да взима допълнителни уроци малко след нея - сигурно веднага, след като бе разбрал за намеренията й. И го беше вършил тайно, най-вероятно с помощта на наставника си.
Но защо? Всичките му приятели бяха в другия клас. Може би и тук възнамеряваше да си събере нова групичка от почитатели. Сония почувства прилив на надежда. Едва ли Регин щеше да успее да раздели образувалите се двойки. Освен ако...
Познавайки Регин, тя би могла да предположи, че той се и сприятелил предварително с бъдещите си съученици. Сигурно вече бе успял да си осигури подкрепата им. Сония се огледа и забеляза, че Нарон го гледа намръщено. Момчето изглеждаше недоволно. Тогава тя си спомни как още в началото й беше казал, че те нямат време за глупави шеги.
Възможно бе Регин да не се е сприятелил с новите си съученици. Но въпреки това беше положил усилия да мине в следващото ниво. Може би просто не можеше да понесе, че момичето от копторите се справя по-добре от него. Фергън беше поел огромен риск, за да я прогони от Гилдията, тъй като не искаше в нея да бъдат приемани хора от нисшите съсловия. Ако някога магьосниците разгледаха възможността да приемат в университета и други ученици с низш произход, те със сигурност щяха да вземат под внимание успехите или провалите на Сония. Възможно ли беше Регин да се опита да попречи на обучението й, за да е сигурен в провала й и така да попречи приемането на други кандидати от нисшите съсловия?
Тогава ще трябва да направя всичко възможно, за да му попреча.
Веднъж вече беше успяла да се измъкне от него, щеше да го Направи отново, като учи по-здраво и премине в по-горен клас.
Но в мига, когато тази мисъл й мина през ума, тя знаеше, че това е невъзможно. За да вземе изпитите си три месеца по-рано, тя трябваше да учи всяка вечер и всеки волник и освен това трябваше да навакса материала, който класът й беше взел в месеците преди прехвърлянето й в него. Нямаше да й остане никакво време да се занимава и с програмата на второкурсниците.
Може би щеше да е по-добре да го остави да си мисли, че е спечелил. Може би щеше да я остави на мира, ако сметнеше, че не се справя по-добре от него. Нямаше нужда да е най-добрата в класа, за да докаже, че от кандидатите извън Домовете стават добри магьосници.
Ако тя изостанеше и се върнеше в предишния си клас, гордостта нямаше да позволи на Регин да я последва. Сония отхвърли тази мисъл още по-бързо от предишната. Летният клас все още се намираше под влиянието на Регин. Настоящите й съученици поне не бяха настроени срещу нея...