Бръчката изчезна, ученият се изравни с него и двамата тръгнаха рамо до рамо по тясната улица. Преводачът ги изведе на широк площад. Денил рязко спря и се огледа слисано.
Целият площад беше зает с дървени подиуми. На най-близкия стоеше жена с вързани ръце. До нея - облечен в бяло мъж с бръсната глава, покрит с татуировки и с камшик в лявата ръка. През тълпа и около подиума си проправяше път друг мъж, който четеше на висок глас от някакъв свитък.
Денил ускори крачка, за да настигне преводача.
- Какво казва той?
Лорик се заслуша.
- Тази жена е опозорила съпруга и семейството си, като е поканила чужд мъж в спалнята си. - Той махна с ръка. - Това е Съдният площад.
Разнесоха се викове, които заглушиха останалата част от прокламацията. Тълпа се беше събрала около няколко други подиума. Докато се отдалечаваха от жената, Денил забеляза един млад мъж, който стоеше наблизо и я гледаше. В тъмните му очи проблеснаха сълзи, но лицето му запази каменното си изражение.
„Съпруг или любовник?” - зачуди се Денил.
В центъра на площада не беше толкова претъпкано. Носачите го прекосиха и се мушнаха между два други подиума. Върху тях стояха облечени в бяло мъже с мечове в ръце. Денил заби поглед в гърба на преводача, но в този миг се разнесе гласът на глашатая и мъжът забави крачка.
- А! - възкликна той. - Този мъж е посрамил семейството си със своите противоестествени... каква е вашата дума? Наклонности! Присъдено му е най-страшното наказание за това, че е развращавал душите и телата на мъже. Както когато слънцето залязва, тъмнината прочиства света от греховете му; така смъртта на този човек ще прочисти душите, които е покварил.
Въпреки жегата Денил усети как се облива в студена пот. Като че ли примирен със съдбата си, осъденият на смърт застана до стълба в центъра на подиума. Тълпата започна да крещи, лицата на мъжете бяха изкривени от омраза. Денил отмести поглед и се опита да потисне ужаса и гнева си. Мъжът щеше да бъде екзекутиран за престъпление, което в Киралия щеше да му донесе само безчестие и позор, а в Елийн, ако се вярва на думите на Тайенд, въобще не беше престъпление.
Той не можа да не се сети за скандала и слуховете, които му бяха създали толкова проблеми като ученик. Бяха го обвинили в същото „престъпление” като този човек. Доказателствата нямаха никакво значение; щом слухът се разпространи, ученици и учители започнаха да се отнасят с него като с парий. Тълпата отново се развика яростно и той потрепери. „Ако имах нещастието да се родя в Лонмар, животът ми също щеше да приключи тук”.
Лорик зави по друга улица и виковете утихнаха зад гърбовете им. Денил погледна към Тайенд. Лицето на учения беше пребледняло.
- Едно е да чуеш и да прочетеш за строгите закони в другите държави, съвсем друго е да станеш свидетел на прилагането им - промърмори Тайенд. - Кълна се, че никога повече няма да роптая срещу крайностите в съдебната система на Елийн.
Преводачът ги поведе по друга улица и малко след това спря, а носачите влязоха в една ниска сграда.
- Домът на Гилдията в Джебем - обяви мъжът, когато се изправни през портата. - Ще ви оставя тук.
Преводачът се поклони и се отдалечи. Оглеждайки сградата, Дрина забеляза вградената в стената табела, на която беше гравиран символът на Гилдията. Това бе единственото нещо, което я отличаваше' от останалите. Той влезе през отворената врата и се озова в стая с нисък таван. Наблизо стоеше един елийнски магьосник.
- Поздрави - каза той. - Аз съм Ваулен, Първи посланик на Гилдията в Лонмар.
Мъжът беше слаб, с прошарена коса. Денил леко му кимна с глава.
- Денил, Втори посланик на Гилдията в Елийн. - После посочи Тайенд, който се поклони грациозно. - Тайенд от Тремелин, учен от Голямата библиотека и мой помощник.
Ваулен кимна учтиво на Тайенд. Погледът му се спря на виолетовата му риза.
- Добре дошли в Джебем. Мисля, че трябва да ви предупредя, Тайенд от Тремелин, че лонмарците ценят смирението и простотата и не одобряват ярките облекла, независимо колко модерни са те Мога да ви препоръчам добър шивач, който ще ви осигури качествени дрехи за времето, което ще прекарате тук.
Денил очакваше да забележи бунтовен проблясък в очите на младия учен, но Тайенд просто кимна.
- Благодаря ви за предупреждението, милорд. Още утре ще посетя този шивач.
- Подготвил съм ви стаите - продължи Ваулен. - Сигурно искате да си починете след дългото пътуване. Разполагаме с отделни бани - прислугата ще ви ги покаже. А след това ще се радвам, ако се присъедините към мен за вечеря.