Лорлън кимна:
- Тъкмо си преглеждах пощата и после смятах да си лягам.
- Нещо интересно? Как е лорд Денил?
Сърцето на Лорлън подскочи. Беше ли видял Акарин подписа на Денил или просто беше разпознал почерка? Той се намръщи, опитвайки се да си спомни какво беше написано на горната страница.
-Той пътува към Лонмар, за да разреши спора за Великия клан Койхмар. Помолих Еренд да се погрижи за това, тъй като вече има Втори посланик, който може да остане в Елийн. Но Еренд предпочете да изпрати там Денил.
Акарин се усмихна:
-Лонмар! Страна, която или ще възбуди апетита към пътешествия или ще го убие завинаги.
Лорлън се наведе напред.
- На теб как ти подейства?
-Хмм. - Акарин внимателно обмисли отговора си. - Лонмар определено породи желание да видя повече свят и същевременно ме закали като пътешественик. Лонмарците може да са най-цивилизованите хора в Обединените земи, но същевременно са сурови и жестоки. Човек може да се научи да уважава чувството им за справедливост, може би дори да го разбере, но така укрепва и своите собствени идеали. Всъщност същото може да се каже и за лекомислието на елийнците и страстта на виндите към търговията. Животът не се върти единствено около модата и парите.
Акарин замълча за миг, вперил разсеян поглед в стената, след което се настани по-удобно в стола си.
-Освен това човек открива, че не всеки елийнец е лекомислен, не всеки винд е алчен и не всеки лонмарец е непреклонен аскет. Повечето са мили и любезни хора, които предпочитат сами да решават споровете си. Наистина научих много за тях и макар цялото ми пътуване да се оказа загуба на време, що се отнася до изследователската ми работа, натрупаният опит се оказа от изключителна важност за ролята ми тук.
Лорлън затвори очи и ги разтърка. Загуба на време? Нима Денил също напразно губи времето си?
-Ти си изморен, приятелю. - Гласът на Акарин омекна. - Само ти преча да си починеш с моите приказки.
Лорлън примигна и погледна Върховния повелител.
- Не, не ми обръщай внимание. Моля те, продължавай.
- He. - Акарин се изправи и черната му мантия прошумоля. Ти вече си готов да заспиш. Ще поговорим пак друг път.
Със смесено чувство на разочарование и облекчение Лорлън изпрати Акарин до вратата. Когато излезе в коридора, Върховния повелител се обърна, погледна го и се усмихна криво.
- Лека нощ, Лорлън. Нали ще си починеш добре? Изглеждаш ми изтощен.
- Да. Лека нощ, Акарин.
Лорлън затвори вратата и въздъхна. Току-що беше научил нещо полезно - или пък не? Може би Акарин просто се опитваше да го отклони от следата. Странно, че изведнъж беше започнал да говори за пътуването си, след като години наред избягваше темата.
Лорлън потрепери, усещайки студения полъх по врата си. Изведнъж почувства, че е ужасно изморен. Прозина се, отиде до бюрото си и скри тайната кутия на мястото й в шкафа. С облекчени, напусна кабинета и се отправи към покоите си.
Трябваше да бъде търпелив. Рано или късно Денил щеше да разбере дали пътуването му до Лонмар е било загуба на време.
Глава 12
Не каквото очакваха
Как беше успял да го направи?
Сония вървеше бавно по коридора. Със себе си носеше кутията, в която държеше писалката, шишето с мастило, папката за записки и празни листи хартия.
Папката беше празна.
Сония отново се опита да си спомни. Кога беше дала на Регин възможността да пипа нещата й? Тя винаги внимаваше за записките си.
Но лейди Кинла често викаше учениците до бюрото си, за да наблюдават поредната демонстрация. Възможно бе Регин да бе измъква листите от папката, докато е минавал покрай нейния чин. Досега тя беше смятала, че разглезените деца от Домовете не са чевръсти в пръстите. Очевидно беше бъркала.
Сония огледа внимателно стаята си и дори прескочи късно вечерта до Университета, за да провери в класната стая. През цялото време, докато търсеше записките си, тя знаеше, че няма да ги намери преди изпита, или ако ги намери, ще бъдат накъсани.
Когато влезе в класната стая, подозренията й се потвърдиха от самодоволното изражение на лицето на Регин. Без да показва по никакъв начин, че нещо не е наред, тя се поклони на лейди Кинла и седна до Порил.
Лейди Кинла беше висока лечителка на средна възраст. Жените лечителки винаги носеха косата си на кок. Тази прическа придаваше ни слабото лице на лейди Кинла неизменно строго изражение. Тя се прокашля и внимателно огледа учениците.
- Днес ще ви изпитам върху материала, който взехме през последните три месеца. Разрешавам ви да ползвате записките си. Тя вдигна списъка с въпросите и огледа първия лист. - Така, да започваме. Бенон, кажи ми...