Лейди Кинла вървеше между чиновете и задаваше въпросите по произволен ред. Когато Сония чу името си, сърцето й подскочи. За щастие въпросът се оказа лесен и тя не се затрудни да отговори по памет.
Но въпросите ставаха все по-трудни и по-трудни. Преди да отговорят, учениците дълго прелистваха записките си. Безпокойството на Сония растеше. Лейди Кинла мина покрай нея, обърна се рязко и я погледна.
Сония наведе поглед. Лечителката огледа чина й. Намръщи се и пристъпи по-близо.
- Сония - каза тя, посочвайки с пръст чина. - Къде са ти записките?
Сония преглътна тежко. За миг й мина през ума да каже, че ги е забравила, но този неубедителен отговор щеше да достави още по-голямо удоволствие на Регин. В този миг и хрумна друго оправдание.
- Нали казахте, че в този час ще имаме изпит, милейди - рече тя. - Не мислех, че записките ще ми трябват.
Лейди Кинла повдигна изненадано вежди и изгледа замислено Сония. Някъде отзад се разнесе приглушено кискане.
- Разбирам. - В гласа на учителката се долавяше опасна нотка.
- Изброй ми двайсет кости от човешкото тяло, като започнеш от най- малките.
Сония изруга на ум. Отговорът й беше ядосал Лечителката, която очевидно не очакваше от нея да е запомнила всичко това.
Но тя беше длъжна да опита. Отначало бавно, а след това все по-уверено, Сония започна да изброява костите по памет, свивайки пръстите на ръцете си. Когато свърши, лейди Кинла я изгледа мълчаливо, стиснала здраво устни.
- Правилно - рече най-накрая неохотно Лечителката.
Сония леко въздъхна с облекчение, без да сваля поглед от учителката си, която се обърна и продължи да се разхожда между чиновете. След това извърна глава към съучениците си и забеляза, че Регин я гледа втренчено с присвити очи.
Тя отмести погледа си. Добре, че беше помогнала на Порил да попълни записките си и сега щеше да има възможността да си ги препише отново. Едва ли повече щеше да види своите.
Няколко дни след пристигането им, жреците от Блестящия храм отговориха положително на молбата на Денил да разгледа колекцията им от свитъци. Той посрещна с облекчение откъсването си от посланическите задължения. Непрекъснатите скандали в лонмарския Съвет на старейшините вече му лазеха по нервите.
Причината Лорлън да изпрати чуждестранен посланик на Гилдията в Лонмар беше досадна, но важна. Един от Великите кланове беше изгубил влиянието и богатството си и вече не можеше да издържа своите ученици и магьосници. Налагаше се останалите кланове да разпределят задълженията му помежду си.
За да се подготви за ролята си в спора, Денил внимателно проучи споразуменията между Гилдията и останалите държави. Кралят на Киралия заделяше част от данъчните приходи за нуждите на киралийските магьосници и оставяше Великите Домове сами да избират децата, които да се обучават в Гилдията. Но системата в другите държави се различаваше от киралийската. Кралят на Елийн отпускаше определен брой места всяка година и избираше кандидатите по политически съображения. Виндо изпращаха в Университета всички кандидати, които можеха да намерят, но учениците им пак бяха малко, защото магията в кръвната им линия беше слаба.
Лонмар се управляваше от Съвет на старейшините, съставен от представители на всички Велики кланове. Всеки клан финансираше обучението на своите магьосници. Един договор, сключен преди векове между лонмарците и киралийския крал, гласеше, че ако някой клан не може да финансира повече магьосниците си, издръжката им се поделя между останалите кланове. Гилдията нямаше никакво желание магьосниците й да изпадат в нужда и да използват магията си за неетични цели само за да оцелеят.
Напълно естествено няколко от клановете се възпротивиха! От обясненията на посланик Ваулен, Денил стигна до извода, че за да ги накара да сътрудничат, трябва само внимателно и твърдо да им напомни за недостатъците от анулирането на споразумението. Магьосниците им щяха да бъдат върнати вкъщи и достъпът им до обучение в Гилдията щеше да бъде прекратен. Ваулен щеше да отправи апел в качеството си на мекия елийнски дипломат, а на Денил се падаше ролята на непреклонния суров киралиец.
Но не и днес.
Щом разбра, че молбата на Денил до Храма е била удовлетворена, посланик Ваулен веднага разпореди да бъде подготвена каретата на Гилдията.
- Днес е ден за почивка - заяви той. - Което означава, че Старейшините ще си гостуват един на друг и ще обсъждат как да постъпят. Междувременно вие можете да разгледате няколко забележителности.