- Благодаря, че ни позволихте да посетим храма - отвърна Денил. Това е моят помощник и приятел Тайенд от Тремелин, учен от Голямата библиотека на Капия.
Върховният жрец повтори ритуалния поздрав.
-Добре дошли, Тайенд от Тремелин. Бихте ли желали да разгледате Блестящия храм, преди да ви отведа при свитъците?
- За нас ще бъде чест - отвърна Денил.
- Последвайте ни.
Върховният жрец се обърна и ги поведе към храма. Посрещна ги прохладна тишина. Те тръгнаха по дълъг коридор, жрецът им показваше архитектурните детайли, обясняваше им религиозното значение и им разказваше историята на храма. Пътя им пресичаха други дълги коридори. Светлината се процеждаше през малките тесни прозорци, разположени под сводестия покрив. Понякога преминаваха през малки вътрешни дворове, пълни с широколистни растения, които изненадваха посетителите със своята свежест. Друг път спираха до вдълбаните в стените фонтани, за да пийнат глътка вода.
Върховният жрец им показа малките стаи, в които жреците живееха и прекарваха времето си в четене и медитация. Преведе ги през огромни, просторни зали, където всеки ден се провеждаха молитви и ритуали. Най-накрая ги отведе в комплекс от малки стаи, където съхраняваха свитъците и книгите.
- Кои текстове бихте искали да видите? - попита Касик.
- Бих искал да разгледам Доргонските свитъци.
Жрецът погледна изпитателно Денил, преди да отговори.
- Не позволяваме на неверници да четат тези текстове.
-О. - Денил се намръщи разочаровано. - Въобще не се радвам да го чуя. Бях подведен да смятам, че мога да разгледам тези свитъци и затова дойдох чак дотук.
-Много съжалявам. - В гласа на жреца прозвуча искрено съжаление.
- Поправете ме ако греша, но поне веднъж сте разрешили да бъдат прочетени.
Касик примигна изненадано и бавно кимна.
- Когато преди десет години ни посети вашият Върховен повелител, той успя да ме убеди да му позволя да ги прочете. Увери ме, че повече никой няма да търси тази информация.
Денил и Тайенд се спогледаха.
- Тогава Акарин още не е бил Върховен повелител, но дори и да е бил глава на Гилдията, как е могъл да даде такова обещание?
- Той се закле, че никога няма да разкаже онова, което е чул тук. - Жрецът се намръщи. - Или да спомене на някого за свитъците. Освен това заяви, че тази информация не представлява интерес за Гилдията. Нито представлява интерес за него, защото той търси древна магия, а не религиозни истини. И вие ли търсите същото?
- Не мога да кажа, защото не знам какво точно е търсил Амарин. Свитъците могат да помогнат на моето изследване, въпреки че са се оказали безполезни за Върховния повелител. - Денил издържа погледна на жреца. - Ако положа същата клетва, ще ми ги прочетеш ли?
Жрецът погледна изпитателно Денил. След продължителна пауза той кимна утвърдително.
- Много добре, но приятелят ви трябва да остане тук.
На лицето на Тайенд се изписа разочарование, но щом седна в близкия стол, той въздъхна с облекчение. Денил остави учения да се разхлажда с ветрилото си и последва Върховния жрец покрай пълните със свитъци стаи. След като повървяха доста из лабиринта от коридори и стаи, те се озоваха в малка квадратна зала.
Стените й бяха заети с рафтове, покрити с безупречно гладки стъкла. Когато се приближи, Денил видя, че стъклата всъщност притискат листи хартия.
- Доргонските свитъци - каза Върховният жрец и се приближи до първия. - Ще ви ги преведа, ако се закълнете в честта на семейството си и на Гилдията, че никога няма да разкриете съдържаният им.
Денил се изпъна и се обърна с лице към Касик.
- Кълна се в честта на моето семейство, на Дома ми и на Магьосническата гилдия на Киралия, че никога няма да споделя онова, което науча от тези свитъци, с никой мъж или жена, млади или стари, освен ако мълчанието ми не застраши по някакъв начин Обединените земи. - Той замълча. - Това приемливо ли е? Не мога да дам друга клетва.
Устните на стареца потръпнаха насмешливо, но той тържествено отвърна:
- Достатъчно е.
Денил въздъхна с облекчение и тръгна след Върховния жрец към м първия от свитъците. Касик започна да чете.
Двамата обикаляха бавно залата, Касик сочеше диаграмите и картините в текста и му ги обясняваше. След като прочете и последния свитък, Денил се отпусна на пейката в центъра на стаята.
- Кой би могъл да предположи? - произнесе бавно той.
- По онова време - никой - отвърна Касик..
- Сега разбирам защо не позволявате никой да ги чете!
Касик се усмихна и седна до него.
-За жреците не е тайна, че Доргон е бил измамник, който използвал жалките си силици, за да убеди хиляди хора в своята святост. Важно е онова, което се е случило по-късно. Той започнал да разбира, че в жалките му фокуси се крият чудеса, които на свой ред се явяват фокуси на Великата сила. Но никой, който прочете свитъците, няма да разбере това.