- Да излезем навън. Само изчакай малко. Трябва да взема нещо.
Тя се вмъкна в стаята си, взе едно малко пакетче, след което се върна в коридора и изведе Сери в градината. Двамата намериха една уединена пейка. Тя издигна бариера от топлина около тях, което накара Сери да повдигне изненадано вежди и да я погледне одобрително.
- Явно си усвоила някои полезни номера.
- Само няколко - съгласи се тя.
Очите му шареха наоколо, проверявайки непрекъснато сенките.
- Помниш ли кога за последно бяхме в тази градина? - попит той. - Промъкнахме се между онези дървета. Беше преди почти една година.
Тя се ухили.
- Как бих могла да забравя?
Усмивката й постепенно избледня, когато се сети за онова, което беше видяла под седалището на Върховния повелител. Тогава не беше разказала на Сери на какво беше станала свидетел, защото бързаше да се измъкне от Гилдията. По-късно му беше казала, че е видяла как някакъв магьосник прави магия, без да знае, че това е забранената черна магия. Сега, разбира се, беше обещала на Разпоредителят да пази истината в тайна от всички, с изключение на Ротан.
- Онова момче им е водачът, нали? Което се скри, щом видя магьосника - лорд Аринд беше, нали?
Тя кимна.
- Как се казва момчето?
- Регин.
- Много ли те тормози?
Тя въздъхна.
- Непрекъснато. - После, докато му разказваше за всичките номера и подигравки, тя почувства едновременно притеснение и облекчение. Беше хубаво да разговаря със стария си приятел и изпита задоволство, когато видя как лицето му се изкриви от гняв.
От устата му се отрони цветиста ругатня.
- Това момче има нужда от един добър урок, ако питаш мен. Искаш ли да му дам да се разбере?
Сония се изкиска.
- Никога няма да успееш да се доближиш до него.
- Нима? - Той се усмихна лукаво. - Магьосниците не трябва да нараняват хората, нали?
-Да.
- Значи той не може да използва силите си в борба с немагьосник, така ли?
- Той няма да се бие с теб, Сери. Според него е под достойнството му да се бие с обитател.
Той изсумтя грубо.
- Тогава значи е страхливец.
-Не е.
- Но пък няма нищо против да се заяжда с теб. А ти беше обитател.
- Той не се бие с мен. Просто се старае останалите да не забравят за произхода ми.
Сери се замисли, после вдигна рамене:
- Тогава ще трябва да го убием.
Изненадана от абсурдността на предложението му, тя се засмя.
-Как?
Очите му проблеснаха.
- Бихме могли... да го примамим в подземието и да срутим тавана.
- И само това? Той просто ще създаде магически щит и ще отблъсне отломките.
- Но ще изразходва всичката си магия. Ами ако го затрупаме с много камъни? Цяла къща например.
- Нужно е доста повече.
Той замислено сви устни.
- Ще го вкараме в отходна яма и ще го зазидаме вътре.
- Той ще я взриви.
- Тогава ще го примамим на някой кораб и ще го потопим в открито море.
- Той ще създаде около себе си балон с въздух и ще изплува.
- Да, но няма да може да го поддържа вечно. Ще се измори и ще се удави.
- Основният щит може да се поддържа дълго време - каза Сония. - Достатъчно е само да се свърже мисловно с лорд Гарел и Гилдията ще изпрати лодка да го спаси.
- Ако потопим кораба далеч от всякакви магьосници, той може да умре от жажда.
- Може - съгласи се тя, - но се съмнявам да се получи. Магията ни прави много издръжливи. Можем да издържаме по-дълго от обикновените хора. Освен това можем да извличаме солта от водата. Той няма да умре от жажда. Освен това може да лови риба и да я яде.
Сери изсумтя нетърпеливо.
- Престани. Направо ме караш да ти завиждам. Не можеш ли първо да го изтощиш и после да ми го дадеш? Аз хубавичко ще го оправя.
Сония се засмя.
- Не мога, Сери.
- Защо не? Той по-силен ли е от теб?
- Не знам.
- Тогава какво?
Тя погледна встрани.
- Просто не си заслужава. Каквото и да му направиш, той ще си го изкара на мен.
Сери се намръщи.
-Като че ли ти е взел страха- А ти търпиш! Бори се с него, Сония. И без това няма какво да губиш. - Той присви очи. - Бих могъл да се справя с него както го правят Крадците.
Тя го погледна остро.
-Не.
Той потри ръце.
- Щом наранява моята рода, аз ще нараня неговата.
- Недей, Сери.
На лицето му се изписа отнесено изражение, той като че ли не я слушаше.
- Не се тревожи, няма да ги убивам, нито ще нараня по-слабите, само ще подплаша мъжете в семейството. Регин най-накрая ще се усети, защото всеки път, когато ти направи нещо, някой от рода му ще бъде посещават от вестоносец.