Сония потрепери.
- Не се шегувай с това, Сери. Въобще не е смешно.
- Не се шегувам. Няма да посмее да те докосне.
Тя го хвана за ръката и го обърна с лице към себе си.
-Тук не са копторите, Сери. Ако си мислиш, че Регин ще си мълчи, защото иначе трябва да признае какви ги върши, жестоко се лъжеш. Направо ще му паднеш в ръцете. Заплахата над семейството му е много по-ужасно престъпление от това да тормози съученик. Те ще си помислят, че използвам връзките си с Крадците, за да навредя на семейството на друг ученик и може да ме изхвърлят от Гилдията.
- Връзките ти с Крадците. - Сери сбърчи нос. - Разбирам.
-О, Сери. - Сония се намръщи. - Оценявам желанието ти да ми помогнеш, наистина.
Той се загледа сърдито в короните на дърветата.
- Нищо не мога да направя, за да го спра, нали?
-Да. - Тя се усмихна. - Не беше забавно да си представя как Регин потъва в морето или как върху него се срутва цяла къща.
Устните му се разтеглиха в усмивка.
- Наистина беше.
- Радвам се, че се отби. Не съм те виждала, откакто започнах занятия.
- Имам доста работа - каза той. - Нали чу за убийствата?
Сония се намръщи.
-Не.
- Напоследък стават много често. Странни убийства. Стражниците търсят навсякъде убиеца, създават много проблеми, затова Крадците искат да го заловят. - Той сви рамене.
- Виждал ли си Джона и Ранел?
- Добре са. Малкият ти братовчед расте силен и здрав. Ще отидеш ли да го видиш скоро? Казват, че отдавна не си се отбивала при тях.
- Ще се опитам. Много съм заета. Има толкова много за учене.
- Тя бръкна в джоба си и извади оттам пакета. - Искам да им дадеш това - рече тя и го тикна в ръцете му.
Той го притегли на око и я погледна изненадано.
- Пари?
- Част от джобните ми. Кажи им, че поне част от данъците им ще отидат за нещо добро - и ако Джона продължи да отказва, дай ги на Ранел. Той не е чак толкова упорит.
- Но защо искаш аз да ги занеса?
- Не искам никой тук да разбира за това. Дори Ротан. Toй би одобрил, но... - Тя сви рамене. - Ще ми се да запазя някои неща в тайна.
- Точно мен?
Тя се усмихна.
- Знам точно колко има вътре.
Той обидено нацупи устни.
- Не бих откраднал от приятел.
Тя се засмя.
- От приятел - не. Само от всички останали.
- Сония! - разнесе се глас.
Двамата надигнаха глави. Лорд Аринд стоеше на прага на ученическите жилища и се оглеждаше за нея. Тя се изправи, магьосникът я забеляза и й махна нетърпеливо с ръка да се прибира.
- По-добре да тръгвам - каза тя.
Сери поклати глава.
- Толкова ми е странно да те виждам как изпълняваш всяка тяхна заповед и се обръщаш към тях с „милорд”.
Тя го погледна намръщено.
- Сякаш ти не правиш същото за Фарин. Аз поне знам, че след пет години ще заповядвам на някой друг.
По лицето на Сери премина странно изражение. Той се усмихна и я побутна.
- Хайде, отивай да учиш. Ще се опитам скоро да мина пак.
- Гледай да си изпълниш обещанието!
Тя тръгна към жилищата на учениците. Лорд Аринд я наблюдаваше със скръстени ръце.
- И кажи на онова момче, че ще му счупя ръчичките, ако не те остави на мира! - извика Сери тихо, за да го чуе само тя.
Тя се обърна и му се ухили.
- Ако прекали, сама ще го направя. Случайно, разбира се.
Той кимна одобрително и й махна с ръка. Когато стигна до сградата, тя се обърна. Сери все още стоеше до пейката. Когато му махна с ръка, той бързо й направи един знак от уличния език. Тя се усмихна и лорд Аринд я въведе вътре.
Глава 13
Крадла!
Щом излезе от жилищната сграда на учениците, Сония замря от изненада и възхита. Небето сияеше в бледо и синьо, обсипано с блестящи оранжевеещи облаци. Някъде иззад хълмовете Сарика изгряваше слънцето.
Тя беше осъзнала, че изпитва удоволствие в тези ранни часове, когато всичко беше тихо и спокойно. С наближаването на зимата се съмваше все по-късно и тази сутрин тя най-после бе успяла да види изгрева.
Сония влезе в столовата. Прозяващите се прислужници я изгледаха, примигвайки сънено. Едно момиче уви в хартиена салфетка прясна питка хляб и й я подаде. Слугите вече започваха да свикват с непредсказуемите й появи.
Оттам Сония се отправи към Баните. От всички сгради в Гилдията там се чувстваше най-сигурно. Жените и мъжете бяха разделени и за по-сигурно между отделенията им беше издигната висока стена. Там нито Исле, нито Бина се осмеляваха да я притесняват. Винаги се случваше така, че банята се ползваше и от някоя магьосница и те нямаше как да я тормозят.