Регин бързо разбра, че обидите и намеците по неин адрес не правеха никакво впечатление на новите им съученици. Както се беше надявала Сония, той не успя да си организира нова банда. Опитите му да се сприятели с Порил претърпяха комичен неуспех, защото момчето просто отскочи невярващо и уплашено от него.
През обедната почивка, когато учениците посещаваха столовата, Регин винаги се хранеше с предишния си клас. Сония се досети, че той няма намерение да изоставя старата си банда, след като не е успял да си събере нова. Те бяха започнали отново да тормозят Сония и използваха почивката, за да обмислят план за действие.
Имаха на разположение само времето преди първия час и вечер, след часовете. Сутрин Сония се криеше в някое закътано ъгълче до последната секунда преди да удари гонга. След занятия обаче те обикновено й устройваха засади, от които нямаше как да се измъкне.
Новите й съученици не се присъединяваха към тормоза, но и не правеха нищо, за да й помогнат. Порил не беше по-различен. Той стоеше зад нея, пребледнял и разтреперан, докато тя търпеше подигравките на Регин.
Понякога успяваше да избегне срещата, помагайки на учителя си да отнесе нещо в склада или му задаваше въпрос, който изискваше подробен отговор и той неволно я изпращаше до изхода на Университета. Присъствието на който и да е магьосник в коридора й даваше възможност да се измъкне от тях. Понякога Ротан я посрещаше след часовете, но на следващия ден винаги й се налагаше да понася безкрайните им ехидни подмятания.
В жилищните помещения на учениците бандата я оставяше на мира. Веднъж бяха нахълтали в стаята й и бяха започнали да разхвърлят вещите й. Тя изпрати едно бързо мисловно послание до лорд Аринд с молба да се разправи с неканените гости - и той веднага влезе вътре, настоявайки да му обяснят какво става. Оттогава не се бяха опитвали да влизат в стаята й - поне така си мислеше.
Тя си купи една голяма кутия с дръжка за носене, в която да държи нещата си; беше й омръзнало книгите да изхвърчат от ръцете й, записките й да пламват изведнъж, а писалките и мастилницата да се чупят. А защитаването на кутията с помощта на магия й помагаше да усъвършенства уменията си в поддръжката на магическия щит.
Когато излезе от Баните, Сония огледа учениците в двора. Тя стисна здраво дръжката на кутията и тръгна към Университета. Когато се озова в коридора на втория етаж, тя отново се огледа. Пред вратата на класната й стая се бяха събрали група ученици с кафяви мантии и нещо си шушукаха. Стомахът й се сви.
Сония обърна глава наляво и надясно и забеляза някакъв магьосник, който разговаряше с един от учениците на стотина крачки от нея. Щеше ли да забележи, ако нещо се случи? Може би.
Тя тръгна по коридора колкото се може по-бавно. Когато стигна до стаята, магьосникът изведнъж се обърна и тръгна в противоположната посока. В същото време Исле забеляза Сония.
- Пфу! - разнесе се звънкият й глас в коридора. - Каква е тази миризма?
Регин надигна глава и се усмихна.
- Миризмата на копторите. Колкото повече се приближава, толкова по-силна става.
Той се изстъпи пред Сония и вниманието му беше привлечени от кутията.
- Може би в тази нова кутия има нещо миризливо, а?
Той протегна ръка към кутията и Сония отстъпи назад. В този миг от коридора до тях изникна висока фигура с черна мантия и Регин замръзна на мястото си все още с протегната ръка.
Отдръпвайки се от Регин, Сония се озова на пътя на магьосника и осъзна, че единствена тя се движи. Всички ученици в коридора бяха замръзнали по местата си, без да свалят очи от магьосника.
Магьосник с черна мантия. Върховният повелител.
Гласът в главата на Сония закрещя: „Това е той! Бягай! Махай се оттук!”. Тя бързо направи няколко крачки встрани.
„Не - помисли си тя, - не привличай вниманието към себе си. Дръж се както трябва.”
И се поклони с уважение.
Той мина покрай нея, без да я поглежда. Следвайки примера й, останалите ученици също започнаха да се покланят. Сония реши да се възползва от ситуацията и бързо се шмугна в стаята.
Щом се озова вътре, тя веднага се отърси от притеснението от появата на Върховния повелител. Учениците бяха насядали по местата си, лорд Борел пишеше нещо на дъската и дори не забеляза поклона й. Тя седна до Порил и въздъхна с облекчение.
В онези няколко минути, когато всички бяха замръзнали от изненада, Сония имаше усещането, че съществуват единствено тя и тъмната фигура от кошмарите й. И Сония му се беше поклонила! Тя погледна надолу към ръката си, която все още здраво стискаше дръжката на кутията. Тя вече се кланяше толкова често, че не й правеше впечатление. Но този път беше по-различно. Тя почувства как я изпълва гняв. След като знаеше какъв е той и на какво е способен...