Докато заниманията продължаваха, Сония установи, че й е много забавно. Оформянето на ударите беше истинско предизвикателство, но щом успя да „усети” всеки тип, тя правеше всичко с Лекота. Дори изпита леко разочарование, когато Ворел им нареди да се връщат в клас.
Останалите ученици се усмихваха и развълнувано шепнеха. Те изтичаха нагоре по стълбището и се втурнаха в класната стая.
Борел изчака да се успокоят и скръсти ръце.
- Следващия път ще се върнем към укрепването на бариерите. - На лицата на учениците се изписа разочарование. - Надявам се, че днешните упражнения са ви убедили колко е важно да се издигат надеждни щитове - рече строго той. - През оставащото време до удрянето на гонга искам да си запишете всичко, което научихте днес.
Учениците едва сподавиха стоновете си и започнаха да отварят тетрадките си. Сония протегна ръка към резетата на кутията си. Щом ги докосна, тя осъзна, че е забравила да ги заключи с магия.
След като отвори кутията и видя, че всичко е вътре, тя въздъхна с облекчение. Извади папката със записките си, но от нея се изсипа нещо и падна на пода с металически звън.
- Това е писалката ми!
Сония вдигна глава и видя, че Нарон я гледа възмутено. Тя се намръщи, погледна надолу и видя, че на пода до краката й лежи златна пръчица. Наведе се и я вдигна.
Някой издърпа писалката от ръцете й. Тя вдигна глава. Лорд Ворел я гледаше намръщено. Той се обърна към Нарон.
- Това ли е писалката, която каза, че ти липсва?
- Да. - Нарон отново погледна Сония. - Беше в кутията на Сония.
Ворел стисна зъби и отново погледна втренчено момичето.
- Откъде я взе?
Сония погледна към кутията, която държеше в ръцете си.
- Беше вътре - отвърна тихо тя.
- Тя е откраднала писалката ми! - обяви възмутено Нарон.
- Не съм! - възрази тя.
- Сония. - Ворел стисна здраво писалката. - Ела с мен.
Той се обърна и тръгна към бюрото си. Сония го гледаше невярващо, докато той не се обърна и не я погледна намръщено.
- Веднага - излая учителят.
Сония затвори кутията и тръгна към вратата, усещайки погледите на всички. Тя се обърна. Нима всички вярваха, че е откраднала писалката? Не е ли ясно, че Регин е виновен за това?
Но всички те я гледаха, присвили подозрително очи. Порил беше навел глава и избягваше погледа й. Сърцето й се сви от обида и Сония им обърна гръб.
Тя беше момиче от копторите. Беше признала, че като малка е извършвала кражби. Тя бе аутсайдер. Приятелка на Крадците. Те бяха виждали как Регин я дразни, но не знаеха колко пъти е крал книгите и записките й, колко пъти я е тормозил. Не знаеха колко хитър и отмъстителен е той.
Но тя не можеше да го обвини в нищо. Дори да се осмелеше да го направи и да рискува да се подложи на разчитане на истината, тя нямаше как да докаже, че точно той го е направил. Можеше само да докаже невинността си, а заради това не си струваше да рискува. Ако директорът на Университета не й позволеше сама да избере кой да влезе в съзнанието й, някой можеше да научи за престъплението на Върховния повелител.
Ворел се спря пред вратата.
-Нарон, по-добре ела и ти - каза той. - Останалите, завършете записките си. Няма да се върна преди междучасието.
Щом влезе в кабинета на директора на Университета, Ротан забеляза напрегнатите лица на присъстващите. Джерик седеше зад бюрото си със скръстени ръце и мрачно изражение на лицето. Сония се беше свила на един стол, вперила поглед в нищото. На съседния стол седеше изпънат друг ученик. Зад него се беше изправил Воинът, лорд Ворел, чийто поглед пламтеше от гняв.
- Какво се е случило? - попита Ротан.
Джерик се намръщи още повече.
-В твоята възпитаничка е била открита писалка, която принадлежи на съученика й Нарон.
Ротан погледна Сония, но тя не вдигна глава, за да срещне погледа му.
- Вярно ли е това, Сония?
- Да.
- По-подробно?
- Отворих кутията си, за да извадя записките си и писалката изпадна от тях.
- Как се е озовала там?
Тя сви рамене.
- Не знам.
Джерик пристъпи напред.
- Не си ли я сложила ти там?
- Не знам.
- Какво искаш да кажеш?
- Не знам дали съм я сложила там.
Той се намръщи.
- Как така не знаеш? Или си я сложила, или не си.
Тя разпери ръце.
- Възможно е предишната вечер да съм я прибрала заедно с записките ми.
Джерик тръсна раздразнено глава и си пое дълбоко дъх.
- Откраднала ли си писалката на Нарон?
Сония се намръщи.
- Не умишлено.
Ротан често бе водил подобни разговори със Сония, затова едва не се засмя. Но сега не беше време за подобни игри на думи.