- Значи казваш, че може да е станало случайно? - попита той.
- Как може случайно да се открадне нещо? - възкликна Джерик. - Кражбата е умишлено действие.
Ворел изсумтя отвратено.
- Сония, ако не го отречеш, остава единствено да приемем, че си виновна.
Тя погледна учителя и внезапно присви очи.
- Има ли някакво значение? Вие и без това вече сте го решили. Едва ли ще успея да променя мнението ви.
За няколко мига в стаята настъпи пълна тишина. Ротан забеляза как лицето на Ворел постепенно започна да се изчервява, затова пристъпи напред и постави ръка на рамото на момичето.
- Изчакай ме навън, Сония.
Тя излезе от стаята и затвори вратата след себе си.
- И какво очаквате да си помисля? - възкликна Джерик. - Ако е невинна, какви са тези уклончиви отговори?
Ротан подчертано мълчеше, гледайки към Нарон. Джерик проследи погледа му и кимна.
- Можеш да се върнеш в клас, Нарон.
Момчето стана.
- Мога ли са да си взема писалката, директоре?
- Разбира се. - Джерик кимна на Ворел. Ротан потрепна, щом зърна скъпата златна писалка, която учителят подаде на ученика. Сигурно момчето я беше получило като подарък по случай приемането му в Гилдията.
Когато Нарон излезе от стаята, Джерик погледна Ротан очаквателно.
- Какво искахте да ми кажете, лорд Ротан?
Ротан сложи ръце зад гърба.
-Наясно ли сте с тормоза, на който е подложена Сония от съучениците си?
Джерик кимна.
-Да.
- Установихте ли кой е подстрекателят на този тормоз?
Устните на директора потръпнаха.
- Да не смятате, че той е организирал и тази кражба?
- Само предлагам да не отхвърляте и тази възможност.
- Ще ви трябва доказателство. За сега единственото, с което разполагаме, е, че изчезналият химикал е открит сред принадлежностите на Сония. Тя не отрича, че го е взела и не е обвинила Регин, че го е подхвърлил в кутията й. На какво да вярвам?
Ротан кимна.
- Убеден съм, че Сония би искала да има доказателство за противното, но щом не обвинява никого, значи не разполага с такова. В тази ситуация всякакви протести ще прозвучат подозрително. Нищо чудно, че мълчи.
- Това не доказва невинността й - каза Ворел.
- Да. Но вие ме помолихте да обясня поведението й и аз го направих. Не мога да докажа, че е невинна, но мога да гарантирам м нея. Не вярвам, че го е направила.
Ворел изхъмка, но замълча. Джерик ги изгледа и махна с ръка
- Ще помисля върху това, което чух. Благодаря ви. Можете си вървите.
Сония стоеше облегната на стената навън, забила мълчалив поглед в обувките си. Ворел я погледна с присвити очи, но мина покрай нея, без да каже нищо. Ротан се приближи до момичето, обли на се на стената и въздъхна.
- Нещата не изглеждат добре.
- Знам. - В гласа й прозвуча примирение.
- Каза ли нещо на Регин?
- Как бих могла? - Тя вдигна глава и срещна погледа му. - Не можех да го обвиня, дори и да имах доказателства.
- Защо да... - Отговорът веднага му просветна. Правилата на Гилдията. Обвинителят трябваше да се подложи на разчитане на истината. Тя не можеше да рискува. Тайните, които криеха, можеха да бъдат разкрити преждевременно. Раздразнен и ядосан, той се намръщи и заби поглед в пода.
-Вярваш ли им?
Той я погледна.
- Разбира се, че не.
- И в теб няма и капчица съмнение?
- Дори капчица.
- А би трябвало - рече горчиво тя. - Всички останали очакват това да се случи. Няма никакво значение какво казвам или правя. Знаят, че съм го правила преди и си мислят, че ще го направя отново, със или без причина.
- Сония - рече нежно той. - Онова, което казваш или правиш има значение. Знаеш го много добре. Само защото преди толкова много време се е наложило да откраднеш не означава, че и сега що го направиш. Ако непрекъснато те влече към кражбите, досега да сме го забелязали. Ти трябва ясно и твърдо да заявиш своята невинност, дори никой да не ти повярва.
Тя кимна, макар да му стана ясно, че не е съвсем убедена.
Когато удари гонгът за обедната почивка и двамата вдигнаха глави. Ротан се отблъсна от стената.
- Ела да обядваш с мен. Не сме го правили от седмици.
Тя се усмихна тъжно.
- И без това известно време едва ли ще съм добре дошла в столицата.
Глава 14
Лоши новини
Един по един учениците минаваха покрай масата на лорд Елбен и всеки си взимаше по един стъклен буркан. Сония знаеше, че ще я посрещнат враждебни погледи, затова изчака. За нейна огромна изненада Регин се приближи последен до масата. Погледна я, поколеба се, после пристъпи напред и взе последните два буркан. Докато ги разглеждаше, лорд Елбен се намръщи, но малко преди да отвори уста, Регин хвърли единия на Сония.