- Какво ти каза той? - притисна го тя.
Порил преглътна.
- Каза ми да не разговарям повече с теб. Съжалявам...
- И ти просто ще направиш каквото ти казва? - Тя знаеше, че не е честно, но не можеше да се удържи. Цялата трепереше от гняв. - Не ти ли мина през ума да му кажеш да върви да се удави в Тарали?
Той повдигна покритите си с белези ръце.
- Казах му.
Гневът на Сония изведнъж се изпари. Тя погледна приятеля си.
- Той ли ти причини това?
Порил кимна едва забележимо. Тя погледна надолу по коридора, но класът им беше стигнал до стълбите и се изгуби от погледа им.
- Това е... Защо не каза на никого?
- Не мога да го докажа.
Четенето на истината щеше да го докаже. Дали Порил имаше никаква тайна, която искаше да скрие също като нея? Или просто беше толкова уплашен от възможността някой магьосник да чете мислите му, че бе готов на всичко, за да го избегне?
- Не може да му се размине, че е изгорил ръцете ти само защото си ми приятел - изръмжа тя. - Ако те заплаши отново, кажи ми. Аз ще... Аз ще...
- Какво? Нищо не можеш да направиш, Сония. - Лицето му почервеня. - Извинявай, но не мога. Просто не мога! - Той се обърна и побягна по коридора.
Сония го последва, клатейки глава. Стигна до стълбището и бавно заслиза надолу. Когато стигна до приземния етаж, тя чу нисък боботещ звук. Поглеждайки по коридора към Голямата зала, тя примигна изненадано.
Залата беше пълна с магьосници. Те стояха по двойки или на Големи групи и разговаряха. Сония се спря, чудейки се какво ги е събрало там. Днес не беше денят за Съвет, значи имаше друга причина.
- На твое място не бих привличал вниманието към себе си -разнесе се глас зад нея.
Тя отскочи и се обърна към Регин.
- Може да решат, че са те пропуснали - каза той и очите му злорадо проблеснаха.
Тя се отдръпна от него озадачена, но сигурна, че не иска да разбира за какво говори. Регин се досети, че тя не знае какво става и на лицето му се изписа задоволство. Той отново се приближи до нея.
-О, ти не знаеш, нали? - ухили се грозно той. - Нима си забравила? Днес е най-големият празник в годината за копторни боклуци като теб. Денят на Прочистването.
Думите му й подействаха като удар. Прочистването. Първото Прочистване беше преди повече от трийсет години. Оттогава всяка година кралят изпращаше стражниците и Гилдията да прочистят улиците на града от „скитници и злодеи”. Твърдеше се, че така градът ще се избави от Крадците. Всъщност Прочистването не причиняваше никакви неудобства на Крадците; те познаваха отлично всички входове и изходи от града. Само бездомните бедняци бяха подкарани като стадо към копторите. От Прочистването страдаха и такива хора, които като роднините на Сония бяха наели стаи в „претъпканите и несигурни” работнически бараки. Точно в деня на Прочистването две години по-рано Сония се беше присъединила към банда момчета, които хвърляха камъни по магьосниците и тогава за пръв път се прояви магическата й сила.
Регин се засмя доволно. Усещайки зараждащия се в гърдите й гняв, тя се обърна, за да се отдалечи. Регин се изпъчи пред нея, блокирайки пътя й. Лицето му бе изкривено в изражение на триумф и тя се зарадва, че на учениците не им позволяват да участват в прочистването. Но после си помисли за бъдещето и потрепери. Регин очевидно очакваше с нетърпение деня, в който ще може да използва силата си, за да прогони безпомощните просяци и бедните семейства от града.
-Не си отивай - каза той и кимна към залата. - Не искаш ли да попиташ наставника си колко му е било забавно?
Ротан? Той не би могъл... Убедена, че Регин само я дразни, тя се обърна. Огледа събралите се магьосници и в една близка група и забеляза познато лице. Ротан.
Тя усети как изстива. Как можеше да се включи в това, след като знаеше какво е отношението й към Прочистването? Но така или иначе той нямаше как да се възпротиви на заповедите на краля.
Напротив! Не всички магьосници участваха в Прочистването. Той можеше да се откаже и на негово място да изпратят друг!
Ротан сякаш усети погледа й и вдигна глава, и забеляза Сония. После погледът му се прехвърли върху Регин и той се намръщи. Регин се засмя. Изведнъж тя изпита непреодолимо желание да се махне оттук. Обърна се рязко и изтича покрай момчето към изхода на Университета. Регин я последва, като през целия път до жилищата на магьосниците не спря дай се подиграва. Остави я на мира чак когато стигнаха до входа на сградата. Тя отиде право в покоите на Ротан и отдъхна с облекчение, когато установи, че вътре няма никой. Не искаше точно сега да се вижда с Тания, защото можеше да не се сдържи и да й се сопне.