Когато малко по-късно вратата се отвори, тя крачеше нервно напред-назад.
- Сония.
Ротан я гледаше извинително. Тя не му отвърна нищо, просто замря до прозореца и погледна навън.
- Съжалявам - каза той. - Знам, че го приемаш като предателство. Искаше ми се да ти кажа, че ще ходя. Все го отлагах, докато |рано тази сутрин не ни призоваха.
- Не е било нужно да ходиш - каза тя и не позна собствения си глас, натежал от гняв.
- Напротив - рече той.
- Не, не си длъжен. Някой друг можеше да отиде.
- Така е - съгласи се той. - Но не затова трябваше да отида. - Той се приближи до нея и продължи с нежен глас. - Сония, трябваше да отида там, за да се погрижа да не се правят повече грешки. Ако не бях отишъл и нещо се беше случило... - Той въздъхна. - Този път всички бяхме напрегнати. Може и да ти се стори невероятно, но увереността на Гилдията бе сериозно разклатена след случилото се миналия път. Няма значение дали е от страх, че ще сбъркат нещо или - той се засмя, - че ще попаднат на друг владеещ магията обитател. Гилдията има нужда от някой, който да я надзирава.
Сония наведе поглед. Думите му й прозвучаха смислено. Тя усети как гневът й постепенно се изпарява. Въздъхна, погледна го и успя да кимне. Той се усмихна обнадеждено.
- Прощаваш ли ми?
- Така мисля - рече неохотно тя. После погледна към масата и забеляза, че Тания беше оставила пикантни хлебчета и други студени ястия. Очевидно не очакваше, че някой ще се върне за обяд.
- Хайде да похапнем - каза Ротан.
Приемайки поканата, тя отиде до масата и се настани на стола.
Каретата спря пред обикновена двуетажна сграда. Лорлън слезе, без да обръща внимание на любопитните и озадачени погледи на хората, които вървяха по улицата. Той закрачи бързо към Дома на Първата градска стража и когато прислужникът му отвори врата той влезе в тясна приемна.
Стаята беше обзаведена с вкус, но без излишен разкош. На групи из нея бяха подредени удобни кресла. Те напомняха на Лорлън за Вечерната зала на Гилдията. От приемната излизаше коридор, който водеше до останала част на сградата.
- Разпоредителю.
Лорлън се обърна и видя сина на Дерил да се надига от едно кресло.
- Капитан Баран. Поздравления за новия ви пост.
Младият мъж се усмихна.
- Благодаря ви, Разпоредителю. - Той махна с ръка към коридора. - Моля, заповядайте в кабинета ми. Ще ви разкажа всички последни новини.
Баран отведе Лорлън до една врата в края на коридора. Зад нея се разкри малка, но удобна стая. Едната й стена беше закрита от нар тотечни чекмеджета, а в средата на стаята се намираше бюрото му Баран посочи на Лорлън единия от двата стола, а сам се настани на другия.
- Баща ви ми каза, че сте променили мнението си за жената, за която говорихме - рече настоятелно Лорлън. - Сега смятате, че вече става въпрос за убийство.
-Да - отвърна Баран. - Напоследък се сблъскахме с още няколко подобни самоубийства. Във всички случаи оръжието на убийството липсва и има следи от насилствено нахлуване. Върху всяка жертва са открити отпечатъци от длани и пръсти около раната. Това е твърде необичайно, за да е съвпадение. - Той замълча. - Самоубийствата започнаха около месец след като спряха ритуалните убийства, сякаш убиецът е осъзнал, че привлича нежелано внимание и е решил да промени методите си, с надеждата, че хората ще започнат да ги приемат за самоубийства.
Лорлън кимна.
- Или може би се е появил нов убиец.
-Може би. - Баран се поколеба. - Има още нещо, което може да няма връзка. Попитах предшественика си дали някога е попадал на нещо толкова странно. Той ми каза, че през последните четири-пет години е имало серия убийства, които периодично зачестявали. Той се засмя. - Каза още, че това е цената, която трябва да платим за това, че живеем в градове.
Ледени тръпки пробягаха по гърба на Лорлън. Акарин се беше върнал от пътуването си преди малко повече от пет години.
- А преди това е нямало нищо подобно?
- Мисля, че не. В противен случай щеше да ми каже.
- Значи става въпрос за един и същ убиец?
- Само ако известно време е следвал един модел, а след това го променил. Предшественикът ми подозира, че първоначално някой от Крадците е започнал да действа срещу съперническа група. Може да е маркирал по определен начин жертвите си, за да може съперниците му да разберат кой е извършил убийствата. Но жертвите като че ли нямат никаква връзка един с друг или с Крадците.
След това предположил, че става въпрос за наемен убиец, който се опитва да си изгради репутация. Само че малцина от убитите са имали големи дългове. Предшественикът ми не успял да свърже убийствата, също както и аз не успявам да намеря връзка.