- Нито дори най-обикновен обир?
Баран поклати глава.
- Някои от жертвите са били ограбени, но не всичките.
- Свидетели?
- От време на време. Описанията им се различават. Но въпреки всичко има един общ детайл. - Очите на Баран грейнаха. – Убиецът е носил пръстен с голям червен камък.
- Наистина ли? - намръщи се Лорлън. Беше ли виждал някога пръстен на ръцете на Акарин? Не. Акарин не носеше никакви бижута. Това не означаваше, разбира се, че не може да си слага някои пръстен, когато никой не го гледа. Но защо му е да го прави?
Лорлън въздъхна и поклати глава.
- Има ли някакви следи, че при убийствата може да е използвана на магия?
Баран се усмихна.
- На татко това много би му харесало, но не. Има някои странни неща в някои от убийствата, но няма следи от изгаряния или нещо друго, за което да няма обикновено обяснение.
Разбира се; черната магия нямаше да остави следи, които Баран би разпознал. Лорлън не беше сигурен дали дори някой магьосник щеше да ги разпознае. Но за всеки случай реши да събере колкото се може повече информация.
- Какво друго можете да ми кажете?
- Искате ли подробности от всяко убийство?
-Да.
Баран махна към чекмеджетата.
- Тук съм събрал досиетата на всички необичайни серийни убийства. Оказаха се доста...
Лорлън погледна слисано картотеката. Толкова много...
- Може би ще прегледам само последните.
Баран кимна. Отиде до стената и измъкна една голяма папка.
- Хубаво е, че Гилдията проявява интерес към подобни въпроси - каза той.
Лорлън се усмихна.
- Интересът ми е предимно личен, но ако Гилдията може да помогне с нещо, трябва само да ми кажете. Ала аз съм сигурен, че разследването е в надеждни ръце.
Баран се усмихна сухо.
- И аз се надявам същото, Разпоредителю. И аз се надявам същото.
Тъмносивите облаци бавно се носеха над Арената към Северния квартал. Вятърът огъваше дърветата в градината. С приближаването на зимата клоните им потъмняха, но на тях все още се държаха последните яркочервени и жълти листа.
Въздухът в Арената бе абсолютно неподвижен. Бариерата я защитаваше от вятъра, но не и от студа. Сония устоя на желанието си да се обгърне с ръце и да притисне вълнената блуза, която носеше под мантията, по-плътно към тялото си. Лорд Ворел им беше наредил да свалят всичките си щитове, включително онзи, който ги защитаваше от студа.
-Запомнете законите на магията - извика той. - Първи: удържането на щита при атака отнема повече енергия, отколкото самата атака. Втори: кривият или заобиколен удар отнема повече енергия от правия. Трети: светлината и топлината се разпространяват по-бързо и равномерно от силата, затова за силовия удар са нужни повече усилия, отколкото за огнения.
Лорд Ворел застана пред класа с разкрачени крака и ръце на пръста. После погледна към Сония.
-Ударите са лесни. Трудно се контролира силата им. Затова издигането на бариери е най-важното умение на Воина и затова учениците прекарват по-голямата част от времето си в упражнения да ги поддържат. Не забравяйте правилата на Арената. Падне ли щитът ви, изгубили сте битката. Няма нужда от други доказателства.
Сония потрепери и то не от студ. Това беше първият урок, при който учениците щяха да се изправят един срещу друг. Тя си спомни всички предупреждения, които беше изрекъл Ворел и огледа лицата на съучениците си.
Повечето бяха зачервени и възбудени, но Порил беше бял като сняг. Тъй като досега на упражненията двамата винаги бяха образували двойка, лорд Ворел сигурно щеше да ги изправи един срещу друг. Тя реши да внимава и да действа внимателно срещу някогашния си приятел.
- Като за начало ще ви разделя по двойки в зависимост от силата ви - каза Борел. - Регин, ти ще се биеш със Сония. Бенон, ти ще се сражаваш с Яленд. Нарон - с Трасия. Хал, Сено и Порил ще се редуват един срещу друг.
Сония усети как кръвта й се вледенява. Той ме изправи срещу Регин!
Но в това имаше смисъл. Те бяха двамата най-силни ученици в класа. Изведнъж й се прииска да се беше досетила по-рано за това и да се беше престорила на по-слаба, отколкото е в действителност.
„Не, не трябва да мисля по този начин”. Ворел им беше казал много пъти, че ако магьосникът смята, че ще загуби, то битката е вече изгубена. „Аз ще победя Регин - помисли си тя. - Аз съм по-силна. Това ще е отмъщението ми за раните на Порил”.
Оказа се не чак толкова лесно да запази решимостта си, когато лорд Ворел я извика да излезе отпред и да застане до Регин. Той постави ръка на рамото й и тя почувства как магията му изгражда около нея вътрешен щит. Другият воин, лорд Макин, изгради щит около Регин.