- Останалите излезте навън - нареди той. Когато учениците послушно започнаха да излизат през коридора, Сония се насили да погледне Регин в очите. Те грееха, а устните му се изкривиха в самодоволна усмивка.
- Така - каза Ворел, когато учениците насядаха по стълбите извън Арената. - Заемете позиции.
Сония преглътна тежко и отиде в единия край на Арената. Регин изтича в другия и се обърна към нея. Борел и Макин отстъпиха назад и Сония усети как издигат щитове около себе си. Сърцето и затупка лудо.
Ворел погледна първо нея, после Регин и даде рязко знак с ръка.
- Започвайте.
Сония бързо издигна щита си и се приготви да посрещне ударите, но такива не последваха. Регин стоеше със скръстени ръце, отпуснат на единия си крак и чакаше.
Сония присви очи. Първият удар се считаше за много важен. Чрез него магьосникът показваше характера си на противника. Когато се вгледа, тя установи, че Регин дори не е издигнал щита си. Той премести тежестта на тялото си на другия крак, забарабани с пръсти по ръката си, потупа с крак по земята и погледна въпросително към учителя им.
Сония също погледна към лорд Ворел. Воинът наблюдаваше напрегнато, без очевидно да се притеснява от липсата на бойни действия.
Регин въздъхна толкова силно, че дори учениците извън Арената можаха да го чуят. След това се прозя. Сония потисна усмивката си. Това не беше битка на сили, а на търпения.
Тя сложи ръце на хълбоците си и погледна към учениците, без повече да се старае да следи какво прави Регин. Някои от тях ги наблюдаваха напрегнато, други изглеждаха озадачени или отегчени. Тя отново погледна към учителя си. Лорд Ворел й отвърна с хладен поглед.
Може пък да успее да примами Регин да удари пръв. „Ами ако сваля щита си...”
Сония внимателно свали външната си бариера и в този миг всичко около нея избухна в бял огън. Издигнатият набързо щит, с който се опита да отблъсне ударите, се разпадна за няколко секунди. Кожата й настръхна на мястото, където магията на Регин се сблъска с вътрешния щит на Ворел.
- Стой!
Ударите спряха, но пред очите на Сония плуваха черни петна. Тя погледна към лорд Ворел, който застана в центъра на Арената и примигна.
-Регин е победител - обяви той. Откъм учениците се разнесоха слаби поздравителни викове. Сония усети как лицето й пламва, а Регин се поклони грациозно.
-Сония - обърна се към нея лорд Ворел. - Свалянето на щита не е препоръчително, освен ако уменията ти не позволяват да го вдигнеш отново бързо. Ако отново смяташ да използваш тази стратегия, трябва повече да упражняваш защитата си. Можете да излезете.
Бенон и Яленд са следващите.
Сония се поклони и затича с всички сили към портала. В коридора я връхлетя мрачно настроение. „Това е само първата битка" - помисли си тя. Не можеше да очаква непрекъснато да печели, особено срещу Регин, чийто наставник все пак беше Воин.
Ако винаги ги разпределяха според силата им, тя щеше всеки път да се бие с Регин. Отсега беше ясно, че той предпочита тази дисциплина, а и тя беше чувала Хал да споменава, че Регин взима частни уроци. Тъй като тя нямаше никакво желание да става Воин или ди взима допълнителни уроци, тя бе повече от сигурна, че той винаги щеше да е по-добър от нея.
Но пък Ворел беше казал, че само първия път ще ги разпредели според силите им. Ако двойките се променяха според уменията и таланта и тя се окажеше не толкова опитна, колкото Регин, Ворел щеше да я изправи срещу някой от другите ученици.
Което означаваше, че тя има два избора: да се опита да усвои по-добре Воинските умения и всеки път да се изправя срещу Регин, или да се провали, за да може да се отърве от него.
Сония въздъхна, изкачи се по стълбите и се присъедини към останалите ученици. И в двата случая щеше да преживява още много унизителни поражения.
Тя се сети с копнеж за Купола, старата каменна постройка, която се издигаше до жилищата на учениците. Преди да бъде изградена Арената, учениците бяха тренирали там. Дебелите й стени защитаваха външните хора от ударите, които си разменяха вътре, но освен това битката можеше да бъде наблюдавана само от учителя. И Купола беше тясно и задушно, но поне скриваше позора от поражението.
Докато наблюдаваше Бенон и Яленд, Сония бързо се отегчи Тя не можеше да разбере как тези уроци, с всичките им правила, ще подготвят магьосниците за истинска война. Не, тези Воини прекарваха целия си живот в опасни игри, а магията можеше да бъде използвана за нещо по-добро - например Лечителство.