Сония потрепери.
- Когато го видях за пръв път, си помислих, че има странно присъствие.
Ротан се намръщи.
- Толкова рано си усетила нестабилността му? Никой друг не го е направил. Трябва да съобщя за това на...
- Недей! - Сърцето на Сония подскочи. Ако Ротан кажеше на никого, че тя е усетила нещо нередно в Шерн, останалите ученици щяха да имат нов повод за обвинения. - Моля те, недей.
Ротан я изгледа замислено.
- Никой няма да те осъжда за това, че си замълчала. Ти не си знаела какво означава това.
Сония издържа погледа му. Ротан въздъхна.
- Добре, няма да кажа на никого. Сега това вече няма значение.
- Той обгърна чайника с ръце. От чучура му веднага започна да се издига пара. - Как се чувстваш, Сония?
Тя сви рамене.
- Не го познавах. - После му разказа какво се беше случило когато влезе в стаята. - Сякаш аз бях виновна за това.
Ротан се намръщи и си наля суми.
- Сигурно са се държали така просто защото си се появила в неподходящо време. Не им се сърди. Утре вече ще са забравили за това.
- А днес какво да правя? - попита замислено Сония. Ротан отпи глътка суми и се усмихна:
- Мисля, че можем да планираме посещението на Дориен.
Капитанът на „Аний” изпадна във възторг, когато Денил го попита дали ще плава до островите Вин. Първоначално магьосника предположи, че човекът се радва, че ще се върне у дома, но когато капитанът настоя да ги настани в своята каюта, в него възникнаха подозрения. Доколкото познаваше моряците винди, тъгата по родината и уважението към Гилдията не бяха достатъчна причина за един капитан да отстъпи собствената си каюта на пътниците.
Вечерта след като потеглиха, Денил откри истинската причина за ентусиазма на капитана.
- Повечето кораби до Кико Таун първо пътуват до Капия - им каза капитанът по време на обилния обяд. - Нашият път е много по-кратък.
- Защо не пътуват директно до Кико Таун? - попита Тайенд.
- На Горните вински острови живеят лоши хора - намръщи се капитанът. - Те обират корабите, избиват екипажа. Опасни хора.
- Аха. - Тайнед погледна към Денил. - И ние ще минем покрай тези острови?
- Този път няма никаква опасност. - Капитанът се усмихна на Денил. - На борда имаме магьосник. Ще вдигнем флага на Гилдията.
Те няма да посмеят да ни нападнат!
Припомняйки си разговора, Денил се усмихна. Той подозираше, че от време на време търговците рискуваха и избираха този маршрут, като издигаха флага на Гилдията, дори и да нямаха магьосник на борда. Може би пиратите се бяха досетили за това и Денил нямаше да се изненада, ако в някой сандък откриеше магьосническа мантия, истинска или не, скътана за някой черен ден, когато знамето на Гилдията нямаше да е достатъчно.
Но това не го притесняваше особено. Той чувстваше безкрайно облекчение, че най-накрая напуска Лонмар. Цял месец старейшините спориха помежду си и с него, преди да стигнат до удовлетворително решение. Посланическите задължения, които го бяха изпратили във Вин, на пръв поглед изглеждаха незначителни, но Денил не можеше да не се чуди дали и там не го очакват неприятни изненади.
Колкото повече се отдалечаваха от Лонмар, толкова повече нарастваше напрежението сред екипажа. Денил осъзна, че заплахата от пиратите е напълно реална. От подхвърлените между моряците реплики, които Тайенд му превеждаше, Денил стигна до извода, че почти сигурно ще се сблъскат с пирати. Той доста се разстрои, когато осъзна, че всички тези хора разчитат на него.
Магьосникът погледна към Тайенд, който лежеше на съседната койка. Младият учен беше ужасно пребледнял и отслабнал. Непрекъснатите пристъпи на морска болест се отразяваха зле на здравето му. Въпреки слабостта си и очевидния дискомфорт, Тайенд продължаваше да отказва предложенията на Денил да го излекува.
Поне на този етап пътуването им въобще не приличаше на приятното приключение, което си беше представял Тайенд. Денил знаеше, че ученият бе напуснал Лонмар с огромно облекчение. Магьосникът реши, че щом стигнат Кико Таун, двамата трябва да си отдъхнат поне седмица-две. Виндите се славеха с добродушното си гостоприемство. Денил се надяваше, че Кико Таун ще се окаже приятен контраст в сравнение със странните лонмарски нрави и постоянната жега в Джебем и в Тайенд отново ще се събуди жаждата за странствания.
През малките прозорчета се виждаха плискащите се вълни. По ясно синьото небе не се забелязваше нито едно облаче. Когато се приближи до тях, Денил забеляза далечните очертания на група острови - и две големи лодки.