Той чу как Тайенд се прозява и се обърна към него. Ученият беше седнал в леглото си и се протягаше.
- Как се чувствате? - попита Денил.
- По-добре. Как е времето навън?
- Изглежда изключително приятно. - Лодките бяха по малки от „Аний”. Те подскачаха по вълните и бързо се приближаваха. - Мисля, че ще имаме компания за вечеря.
Тайенд скочи от леглото, изтича до Денил и надникна през прозорчето.
- Пирати?
Към вратата се приближиха бързи стъпки, последвани от рязко почукване.
- Видях ги - извика Денил.
Тайенд го потупа по рамото.
- Време е да проявите героизъм, мой магически приятелю.
Денил му хвърли изпепеляващ поглед, преди да отвори вратата и да излезе в коридора. Най-младият от моряците, момче на около четиринайсет години, се поклони припряно.
- Ела навън! По-бързо! - каза той, кокорейки се.
Денил тръгна след момчето, мина пред общата стая и излезе на палубата. Забеляза капитана на кърмата и отиде при него.
- Лоши мъже - каза капитанът и посочи с пръст.
Лодките се бяха приближили на около двеста крачки. Денил вдигна поглед към мачтите на „Аний” и забеляза знамето на Гилдията да се вее на вятъра. После огледа палубата и установи, че целия му екипаж, включително и момчето, се беше въоръжил с ножове иди къси, грубо изковани мечове. Неколцина държаха в ръцете си лъкове, заредени и прицелени към приближаващите се лодки.
Тайенд изпъшка възмутено.
- Екипажът като че ли не ви вярва - промърмори той.
- Не искат да рискуват - отвърна Денил. - Вие не бихте ли постъпили така?
- Вие сте наш герой и защитник. Знам, че ще ни спасите.
- Трябва ли непрекъснато да го повтаряте?
Тайнед се изкиска.
- Просто искам да се чувствате необходим и ценен.
Приближавайки се до „Аний”, водещата лодка не забави ход.
Притеснен, че пиратите възнамеряват да вземат кораба на абордаж, Денил се приближи до парапета, готов да я преобърне. Тя зави в последния момент и бавно заплава редом с кораба.
Малките морски съдове бяха пълни с високи мускулести мъжаги. Те се бяха прикрили с огромни щитове, за да се предпазят от дъжда и от стрели. Денил забеляза проблясващите между тях мечове. Двама мъже държаха намотани въжета, за които бяха завързани абордажни куки.
Хората в лодките имаха по-тъмна кожа и бяха по-високи от средния винд; вероятно във вените им течеше и лонмарска кръв. Те не сваляха погледи от човека, който стоеше на носа на лодката; това сигурно беше главатарят им.
Когато втората лодка се изравни с първата, главатарят вдигна ръка и каза нещо на виндо. Тайенд издаде сподавен звук, но моряците от екипажа на „Аний” не отвърнаха нищо. Денил погледна към капитана.
- Какво каза той?
Капитанът се прокашля.
-Пита колко струва красивият ти приятел. Казва, че ще изкара хубави пари от него, ако го продаде за роб на Запад.
- Така ли? - Денил погледна към Тайенд. - Вие как мислите? - Петдесет златни?
Тайенд го погледна гневно. Капитанът се засмя.
- Не знам какви са цените за мъжете роби.
Денил се ухили и поклати глава.
-Нито пък аз. Кажете на пирата, че приятелят ми не се продава. Кажете му - докато говореше, Денил се обърна към пирата, - че този кораб ще му излезе много скъпо.
Капитанът преведе думите му на виндо. Пиратът се усмихна, после даде сигнал на другата лодка. Моряците наблегнаха на веслата и скоро двете лодки заплаваха бързо към брега.
Капитанът пристъпи към Денил.
- Убийте ги сега - каза задъхано той. - Преди да са се измъкнали.
Денил поклати глава.
-Не.
- Но пиратите са лоши хора. Винаги ограбват корабите. Убиват. Взимат роби.
- Нас не ни нападнаха - отвърна Денил.
- Ако ги убиете, морето ще стане по-безопасно.
Денил погледна към капитана.
- Убийството на мъжете в една или две лодки няма да има особено значение. Други ще ги заменят. Ако виндите искат магьосниците да прочистят островите от пирати, те трябва да договорят това с Гилдията. Според закона аз мога да използвам силите си само в защита, освен ако нямам директна заповед от моя крал.
Капитанът сведе поглед и се отдалечи. Денил чу как мъжът промърмори нещо на родния си език, преди да нареди на екипажа си да се залавя за работа. Неколцина от моряците изглеждаха недоволни, но се заеха със задълженията си без да се оплакват.
- Те не са единствените, които останаха недоволни от изпълнението ви - обади се Тайенд.
Денил погледна замислено приятеля си.
- И вие ли смятате, че трябваше да ги убия?