Тайенд погледна с присвити очи към отдалечаващите се пирати.
- Нямаше да възразя. - После сви рамене. - Но най-вече се надявах да видя магията в действие. Нищо кой знае колко впечатляващо. Само малко фойерверки.
- Фойерверки?
- Да. Може и малко фонтанчета.
- Простете, че съм ви разочаровал - отвърна сухо Денил.
- И какви бяха тези глупави шеги, че ще ме продадете в робство и то само за петдесет златни монети! Каква обида!
- Извинете. Сто ли трябваше да предложа?
- Не! И не ми изглежда като да съжалявате особено.
-Тогава се извинявам, че извинението ми не прозвуча особено убедително.
Тайенд завъртя очи.
- Стига толкова! Връщам се в каютата.
Сония притисна към гърдите си кутията с училищните си принадлежности и въздъхна. Стъмваше се твърде бързо. Когато влезе в гората, залязващото слънце още се виждаше над дърветата, но в спускащия се сумрак предметите вече почти не се различаваха. Тя устоя на желанието си да създаде светлинно кълбо, защото не искаше да я видят.
Някъде наблизо изпука клонче.
Тя рязко спря и се взря в гъсталака. В далечината зад дърветата се виждаха светлините на Лечителницата. Гората като че ли беше пуста.
Сония въздъхна и продължи да върви.
Няколко седмици по-рано лорд Киано беше извел класа им в полето и ги беше отвел до къщичките със стъклени покриви, в които лечителите отглеждаха медицинските си растения. Беше им показал няколко разновидности и им беше обяснил как да разпознават растенията. После им беше заявил, че всяка седмица ще избира по един ученик, с който ще ходят в полето след часовете, за да провери знанията му на практика.
Днес беше неин ред. След изпита Киано я освободи. Сония знаеше, че Регин няма да изпусне възможността да й устрои засада близо до Университета и остана дълго време там, преструвайки се, че разглежда растенията с надеждата, че ще може да се върне обратно заедно с учителя си. Но когато той поведе ленива беседа с градинаря, тя разбра, че ще се наложи доста да почака.
Затова реши да приложи собствения си план. Тя предполагаше, че Регин ще я чака на обичайната пътека, затова реши да мине напряко през гората, да заобиколи Лечителницата и да излезе на пътя, които водеше до Университета.
Леко изпукване вляво отново я накара да спре. Кръвта във вените й изстина, когато чу сподавен смях и осъзна, че планът й се е провалил.
- Добър вечер, Сония.
Тя се обърна и зърна познатия силует между дърветата. Създаде бързо светлинно кълбо и тъмнината отстъпи встрани. Пред нея стоеше ухиленият Регин, а от двете му страни - Исле и Аленд. Разнесе се ново пукане на клони и от сенките се появиха Генил, Валим и Кано.
- Вечерта е страхотна за разходка в гората - отбеляза Регин, оглеждайки се. - Толкова е тихо. Спокойно. Никой няма да ни прекъсне
- Той пристъпи към нея. - Учителите вече не ти обръщат внимание, нали? Колко жалко. Не е честно, че с нас се занимават допълнителни а с теб не. Затова реших сам да ти преподам няколко урока.
Новото пропукване на клони подсказа на Сония, че учениците зад гърба й се приближаваха към нея. Тя подсили щита си, но за нейна огромна изненада момчетата я заобиколиха и застанаха до Регин.
- Хмм - продължи той. - Може би трябва да те науча на някои неща, които ми показа лорд Болкан. - Той се спогледа с останалите и кимна. - Да, мисля, че това ще ти е интересно.
Устата й пресъхна. Тя знаеше, че Регин взима допълнителни уроци по Воински умения, но не и че се обучава при Болкан, Повелителя на воините. Когато Регин вдигна ръцете си, останалите ученици се приближиха до него и поставиха ръце на раменете му.
- Защитавай се - каза той, имитирайки заповедния тон на лорд Ворел.
Тя подсили щита си с още магия и блокира притока на енергии, който изригваше от дланите на Регин. Ударите бяха леки, но силата им постепенно нарастваше, докато накрая достигнаха мощност, каквато не беше изпитвала на Арената. Изненадана, тя не спираше ди влива магия в щита си.
Възможно ли беше това? Тя се беше сражавала достатъчни пъти с Регин, за да познава силата му. Той винаги е бил по-слаб от нея. Дали не се е въздържал в очакване на подходящия момент, за ди я изненада с истинската си мощ?
Лицето на Регин се изкриви в грозна усмивка и той пристъпи към нея. Атаката рязко отслабна и той се спря, обръщайки се към останалите. Те бързо го настигнаха и поставиха ръце на раменете му.
Щом го докоснаха, атаката се поднови с нови сили. Тя се досети какво означава това. Очевидно останалите му преливаха от силите си. Тя не знаеше, че това е възможно, но имаше доста неща от Воинските изкуства, които не й бяха известни - или пък ги беше пропуснала по време на продължителните и отегчителни лекции на Ворел.