В ушите й започна да звъни от магията, която изпълваше въздуха. Снегът около тях се беше разтопил в съскащи локви вода. Толкова много сила... мисълта, че тя бе насочена срещу нея накара сърцето й да ускори ритъма си. Ако щитът й не издържеше, последствията щяха да са фатални. Той поемаше голям риск... или пък не?
„Ами ако смята да ме убие?”
Едва ли. Щяха да го изхвърлят от Гилдията.
Но когато си представи Регин, изправен пред Събранието на магьосниците в Заседателната зала, тя изведнъж разбра, какво ще кажат те. Нещастен инцидент. Не беше негова вината за недостатъчните й умения. Четири седмици работа в библиотеката и повече да не се повтаря.
Гняв замени страха й. Тя погледна учениците и видя как те се поглеждат несигурно. Регин вече не се усмихваше, а се опитваше намръщено да се концентрира. Той изръмжа нещо и останалите възразиха в отговор. Каквото и да правеха, то очевидно нямаше очаквания ефект.
Това означаваше ли, че са достигнали максимума на обединените си сили? Тя се усмихна. Успяваше да издържи с лекота. Той я беше подценил - и съдейки по светлинното кълбо над главата й, тя разполагаше с още сила.
И как щеше да приключи всичко? Тя беше сигурна, че ответният й удар щеше да прекъсне атаката им. Но ако не можеха да се защитят, тогава тя щеше да бъде изправена пред Висшите магове и изпратена в изгнание.
А ако успееха да издигнат щитовете си, щяха да продължат да я преследват чак до жилищата на учениците. Как да се отърве от тях. Тя погледна към светлинното кълбо. Ако го угасеше, очите им нямаше да успея веднага да привикнат към тъмното и тя щеше да се измъкне. Но пък и самата тя щеше да има проблеми в мрака.
Да ги заслепи?
Сония се усмихна. Затвори здраво очи и насочи волята си. Зад клепачите й проблесна ярка светлина и тя усети как атаката секва. Когато отвори очи, тя видя, че учениците примигват или разтъркват очите си.
- Не мога да виждам! - възкликна Кано.
Получи се! Тя се ухили, когато Аленд грубо изруга и протегна ръце напред, губейки равновесие върху неравната земя. Исле запристъпва внимателно напред, докато не се натъкна на дърво. Тя го стисна здраво, сякаш се страхуваше, че ще й избяга.
Сония отстъпи назад. Чувайки хрущенето на снега под краката й, Регин протегна ръце и пристъпи към нея. Обувките му попаднаха в калната локва, създадена от разтопения сняг и той се подхлъзни, падайки по лице в калта.
Сония се разсмя. Регин скочи на крака и лицето му се изкриви грозно. Сония избегна протегнатите му ръце и се отдалечи от учениците.
- Благодаря ти за урока, Регин. Не знаех, че си толкова прозорлив.
Тя се засмя отново, обърна му гръб и тръгна към осветена сграда на Университета.
5 Браси - вид зелен листен зеленчук
Глава 16
Законът за обвиненията
Ротан разглобяваше крехка конструкция, състояща се от тръбички, колби и други стъклени джунджурии, когато чу някой да произнася името му. Той вдигна глава и видя, че на прага на класната стая е застанал млад мъж с облекло на прислужник, препасан със зелен пояс, което означаваше, че е пратеник на лечител.
- Да? - рече той.
- Лейди Винара моли за присъствието ви в Лечителницата.
Сърцето на Ротан прескочи един удар. Какво ли иска от него Винара? Да не би нещо да се е случило със Сония? Дали Регин не е стигнал твърде далеч в номерата си? Или е нещо друго? Старият му приятел Ялдан? Или Езрил, съпругата му?
- Идвам след малко - отвърна той.
Пратеникът се поклони и си тръгна. Ротан погледна ученикът, който беше останал след часовете, за да му помогне. Фаринд се усмихна.
- Аз ще довърша всичко сам, ако искате, милорд.
Ротан кимна.
- Много добре. Само внимавай, като изхвърляш киселината.
- Разбира се.
Ротан тръгна бързо по коридора, опитвайки се да спре да мисли за причината, която бе накарала Винара да го повика. Скоро щеше да я разбере. Нощният въздух беше ледено студен, затова Ротан издигна около себе си щит и затопли въздуха. Когато стигна до Лечителницата, той видя, че лейди Винара го чака на входа.
- Искали сте да ме видите? - рече задъхано Ротан.
Устните й се разтеглиха в лека усмивка.
- Не беше нужно да бързате, лорд Ротан - каза му тя. - Учениците, които твърдят, че са жертви на любимката ви, няма да се изпарят и знаете ли къде е Сония?
Жертви? Какво ли е направила?
- Сигурно учи в стаята си.