- Не сте ли я виждали тази вечер?
- Не. - Ротан се намръщи. - За какво става въпрос?
- Преди около час тук пристигнаха шестима ученици. Те твърдят, че Сония им е устроила засада в гората и ги е ослепила.
- Ослепила ги е? Как?
- С ярка светлина.
- Аха. - Ротан си отдъхна, но щом забеляза сериозното лице на Лечителката, отново се разтревожи. - Нали не за постоянно?
Тя поклати глава.
- Не. Нямат сериозни наранявания - не си заслужават губенето на времето на някой лечител. Ще се оправят.
- Някакви други наранявания, освен заслепяването?
- Порязвания и отоци от опитите им да намерят път през гората.
- Разбирам. - Ротан кимна леко. - Да не би един от тези ученици да е фаворитът на Гарел, Регин?
- Да. - Лечителката сви устни. - Чувам, че Сония не обича особено това момче.
Ротан се засмя горчиво.
- Смея да уверя, че чувствата им са взаимни. Мога ли да говоря с Регин?
- Разбира се. Ще ви отведа при него. - Винара се обърна и тръгна по главния коридор на сградата.
Докато Ротан вървеше след нея, той размишляваше върху думите на Винара. И за минута не беше повярвал, че Сония е причакала Регин и приятелите му. По-скоро те й бяха организирали засада Но нещо се беше объркало.
Сигурно сами се бяха заслепили, за да могат после да обвинят нея за това, но той се съмняваше да е станало точно така. Ако бяха възнамерявали да постъпят така, те щяха да се погрижат да бъдат намерени от други техни приятели, които да ги отведат в Лечебницата. Това че дори не бяха изпратили мисловен призив за помощ означаваше, че не искаха да привличат вниманието на останалите към положението, в което бяха изпаднали.
Винара спря до една врата и с жест го покани вътре. Когато надникна в стаята, Ротан забеляза познат младеж, който седеше на ръба на леглото. Лицето на Регин пламтеше. Юмруците му се свиваха и разгъваха, а пламтящият му поглед се беше забил в някаква точка над рамото на наставника му лорд Гарел. Магьосникът се обърна към Ротан и лицето му потъмня. Без да му обръща внимание, Ротан се вслуша в гласа на Регин, който тъкмо завършваше гневната си тирада.
- Кълна се, че тя се опита да ни убие! Знам законите на Гилдията! Тя трябва да бъде прогонена!
Ротан погледна към Винара, после отново към момчето и усети как устните му се разтягат в усмивка. Щом Регин искаше да приложат законите на Гилдията, то нека бъде така.
- Това е много сериозно обвинение, Регин - рече тихо той. - Затова няма да е подходящо точно наставникът ти да потвърди истинността му. - Той се обърна и погледа към жената, която стоеше зад гърба му. - Може би лейди Винара трябва да предложи някой друг.
Винара примигна, но щом осъзна какво има предвид Ротан, очите й проблеснаха.
- Аз ще изпълня разчитането на истината - заяви тя.
Регин си пое рязко дъх. Когато отново погледна ученика, Ротан със задоволство забеляза, че момчето е пребледняло.
- Не, аз нямах предвид... - заекна то. - Аз не...
- В такъв случай оттегляш ли обвиненията си? - попита Ротан.
- Да - изпъшка Регин. - Оттеглям обвиненията си.
- Тогава какво се случи тази вечер?
- Да - рече Винара с мрачен глас. - Защо Сония те е нападнала, както твърдиш?
- Очевидно е искала да им попречи да посещават няколко дни часовете - отвърна Гарел.
- Разбирам - рече Ротан. - Какво ще се случи през следващите няколко дни, че да иска отсъствието ви?
- Не знам... сигурно просто е искала да ни нарани.
- И затова е последвала шестима ученици в гората - Ротан погледна многозначително Винара, - убедена, че ще успее да надвие обединените ви сили? Сигурно има по-добри воински умения, отколкото показват оценките й.
Лишените от зрение очи на Ротан потърсиха наставника му
- Какво изобщо правехте вие шестимата в гората? - попита Винара.
- Ние просто... изследвахме. За забавление.
- Хм - рече тя. - Приятелите ти твърдят друго.
Регин отвори уста, но бързо я затвори. Гарел се изправи.
- Ученикът ми е пострадал и има нужда от почивка. Със сигурност този разпит може да почака, докато се възстанови.
Ротан се поколеба, но реши, че си струва да рискува. Той се обърна към Винара.
- Той е прав. Отговорите на Регин не ни трябват. Убеден съм, че Сония ще се съгласи да се подложи на разчитане на истината, и да докаже невинността си.
- Не! - възкликна Регин.
Винара присви очи.
- Ако тя го иска, не можеш да й попречиш, Регин.
Ученикът изкриви лице, сякаш беше лапнал нещо отвратително.
- Добре, ще ви кажа. Тръгнахме след нея в гората и й погодихме един номер. Не беше нищо опасно. Ние просто... приложихме онова, което сме научили в час.