Ротан се обърна и изгледа Воина.
- Не мога да се престоря на разочарован от липсата й на ентусиазъм - отвърна той.
- Нали не сте се опитвали да я откажете? - В гласа на Болкан прозвуча предупреждение.
- Съвсем не - отвърна спокойно Ротан. - Отказа я един инцидент на Северния площад и аз съм сигурен, че дори да бях опитал, нямаше да променя решението й. И без това ми трябваше доста време да я убедя, че ние не сме някакви кръвожадни злодеи.
Болкан се усмихна криво.
- Надявам се, че сте успели.
Ротан въздъхна и погледна встрани.
- Понякога си мисля, че съм единственият, който се опитва.
- Неприязънта на съучениците й беше неизбежна и ще продължи да съществува и след дипломирането й. Тя трябва да се научи да я приема. Този път поне използва магия, а не някакви непочтени умения.
Ротан погледна магьосника с присвити очи. Болкан издържа погледа му с равнодушие. Усещайки зараждащото се между двамата магове напрежение, Лорлън леко тупна с длан по бюрото си.
- Постарайте се да ограничат битките си на Арената - каза той. - Ако беше лято, досега да са подпалили цялата гора. И без това съм затрупан с работа, за да се разправям и с подобни бедствия. А сега, ако обичате... - той махна с двете си ръце към вратата. - Искам си обратно кабинета!
Двамата магьосници се поклониха, извиниха се и излязоха на вън. Когато вратата се затвори зад гърбовете им, Лорлън въздъхна с облекчение и раздразнение.
Ех, тези магьосници!
Глава 17
Приятна компания
Пътеките в градините бяха разчистени от снега, но клоните на дърветата продължаваха да се огъват под белите си шапки. Ротан погледна към Университета. Ледените шушулки, които висяха от корнизите, представляваха допълнителна украса към каменните рамки. Когато стигнаха пред сградата заваля сняг и Ротан поведе Сония нагоре по стълбите, за да се скрият във фоайето.
-Ротан?
-Дориен?
- Дано в гостната ти има поне десетина топлинни кълба. Не мога да повярвам колко бързо застудя. Не помня някога да е било толкова ужасно. След миг ще стигна до портала.
Ротан погледна към Сония. Тя гледаше с присвити очи улицата.
- Ето го - промърмори тя.
Ротан вдигна поглед и забеляза приближаващия се самотен ездач. Той махна с ръка и едната от вратите започна да се отваря навътре. Конникът не я изчака да се отвори напълно и пришпори коня си в галоп.
Вятърът развяваше зелената му мантия. Дориен се усмихваше, а лицето му се беше зачервило от студа.
- Татко! - Конят спря, Дориен прехвърли крака си през седлото и скочи с лекота на земята.
- Много ефектно - рече сухо Ротан, приближавайки се до сина си. - Само че все някога ще се подхлъзнеш.
- И то със сигурност пред теб - отвърна Дориен, прегръщайки баща си, - за да ти доставя удоволствието да изречеш: „Нали ти казах”.
- Така ли ще кажа? - попита невинно Ротан.
- Да, със сигурност... - Сините очи на Дориен погледнаха през рамото му. - Това ли е новата ти ученичка?
Ротан се обърна. Сония стоеше в подножието на стълбището, Дориен тикна поводите в ръката на Ротан и пристъпи напред. Както винаги, когато виждаше усмихнатото лице на сина си след продължително отсъствие, Ротан усещаше как го жегва тъга. Когато Дориен се усмихваше, той силно напомняше на баща си за починалата му съпруга. Освен усмивката, Дориен беше наследил от Илара и страстното увлечение към лечителството.
„Той вече не е момче” - напомни си Ротан. Няколко месеца по рано Дориен беше навършил двайсет и четири години. Вече беше голям мъж. „На тази възраст - помисли си Ротан - вече имах жена и дете.“
- Приветствам ви, лейди Сония.
- Приветствам ви, лорд Дориен - отвърна Сония и се поклони грациозно.
Докато разговаряха, откъм конюшните се появи прислужник и Ротан му подаде поводите.
- Къде да отнеса чантите ви, милорд? - попита прислужникът
- В моите покои - отвърна Ротан. Мъжът кимна и отведе коня.
- Хайде да се скрием някъде от студа - предложи Дориен.
Ротан кимна и тръгна по стълбите. Щом влязоха в топлото фоайе, Дориен въздъхна.
- Хубаво е да съм тук отново - рече той. - Как вървят нещата, татко?
Ротан сви рамене:
- Общо взето нищо особено. През тази година най-драматичните събития се развиваха с наше участие. - Той се усмихна на Сония. - А ти си в час с всичко.
Дориен се засмя.
- Да. А как е посланик Денил?
-Не сме общували директно от няколко месеца, но получих няколко писма и кутия с елийнско вино.