- Случайно да ти е останало малко?
-Да.
- Това вече са добри новини. - Дориен потри доволно ръце.
- Как се развиват събитията на североизток?
Дориен сви рамене.
-Общо взето нищо необичайно. Епидемията от зимна треска беше най-интересното събитие през годината. Както обикновено няколко фермери се опитаха да продължат работата си и си докараха белодробни възпаления. Няколко инцидента, няколко починали възрастни хора, няколко нови бебета на тяхно място. О, появи се и един пастир с изгаряния. Твърди, че е бил нападнат от нещо, което местните наричат крал Сакан.
Ротан се намръщи.
-Крал Сакан? Това не е ли онзи призрак, който живее в планината Канлор?
-Същия, но съдейки по нараняванията, момчето по-скоро е изпуснало горящи цепеници върху себе си.
Ротан се засмя.
-Момчетата могат да бъдат невероятно изобретателни, когато не искат да признаят, че са направили нещо нередно или глупаво.
-Да, историята беше доста забавна - съгласи се Дориен. - Момчето ми описа доста ярка картина на този крал Сакан.
Ротан се усмихна. При мисловните комуникации не се стигаше до подобни празни приказки. Колко по-приятно бе да поговорят лице в лице. С крайчеца на окото си той забеляза, че Сония наблюдава Дориен. Когато синът му се извърна, за да надникне в столовата, тя го огледа преценяващо.
Дориен проследи погледа на баща си и се обърна към Сония. Тя го прие като покана да се присъедини към разговора.
- Трудно ли беше пътуването ви?
Дориен изстена.
-Ужасно. Вихрушки в планините и непрекъснат снеговалеж по пътя. Но когато Гилдията зове, човек трябва да се отзове веднага, дори ако това означава да използва всяка капчица сила за проправянето на пъртина през снега и предпазването на себе си и коня от замръзване.
- Не можахте ли да изчакате до пролетта?
- Пролетта е най-заетото време за пастирите. Риберите започват да раждат малки, фермерите са ужасно заети, случват се инциденти. - Той поклати глава. - Не е подходящо време.
- Тогава през лятото?
Дориен отново поклати глава.
- Винаги ще се появи някой с топлинен или слънчев удар. Ани някога се случва и епидемия от лятна треска...
- През есента?
- Време за жътва.
- Значи зимата остава най-подходяща.
- Винаги ще се появи някой с белодробно възпаление. А и когато хората не излизат от вкъщи със седмици, те се разболяват по често. Освен това...
- Значи всъщност няма подходящо време?
Той се ухили.
- Няма.
Тримата излязоха от задния изход на Университета и тръгнаха под сипещия се сняг към жилищата на магьосниците. Когато влязоха в сградата, Дориен се спря пред стълбището и бавно се издигна във въздуха.
- Ти все още ли използваш стълбището, татко? - Дориен скръсти ръце и поклати глава. - Сигурно продължаваш да четеш лекции за здравословния начин на живот. А какво ще кажеш за поддържане във форма на магическите способности?
- Изненадан съм, че ти е останала енергия да левитираш след всичките изпитания, през които си минал по пътя насам - отвърни Ротан.
Дориен сви рамене. Ротан се вгледа в лицето на младия човек и забеляза, че той наистина е много изморен. „Фука се” - помисли си. Веднъж Ялдан беше отбелязал, че стига да поиска, Дориен би могъл да очарова някой рибер така, че сам да съблече кожата си. Ротан погледна към Сония. Тя наблюдаваше внимателно земята под Дориен и вероятно усещаше енергийния диск под краката му.
Когато се изкачиха по стълбището, Дориен стъпи на земята и леко въздъхна с облекчение. После погледна Сония.
- Баща ми научи ли ви да левитирате?
Тя поклати глава.
- Добре, ще трябва да направим нещо по въпроса. - Дориен погледна укорително баща си. - Това е умение, което е много полезни понякога.
- За да впечатляваш младите дами?
Дориен не му обърна внимание. Ротан се усмихна и ги поведе към покоите си. Тримата влязоха в топлата гостна и бяха посрещнати от Тания.
- Греяно вино, милорди?
- О, да, моля! - възкликна Дориен.
- За мен не - отвърна застаналата до вратата Сония. - Остават ми още три глави по медицина.
Дориен изглеждаше така, сякаш се канеше да възрази, но после размисли.
- Първата година скоро приключва, нали така?
- Да, останаха ми две седмици до изпитите.
- Много ли имате за учене?
Сония кимна:
- Много. Затова ще ви оставя да си поговорите. За мен беше чест да се запозная с вас, лорд Дориен.
- И за мен, Сония. - Дориен вдигна чашата си. - Ще се видим по-късно или на вечеря.
Сония излезе и внимателно затвори вратата зад гърба си. Дориен я изпрати с поглед.