- Защо не ми каза, че косата й е толкова къса?
- Преди една година беше още по-къса.
- Изглежда толкова крехка. - Дориен се намръщи. - Очаквах някоя... по-груба, да речем.
- Трябваше да я видиш каква беше, когато пристигна тук.
- Ах! - Лицето на Дориен помръкна. - Отгледана в копторите.
Нищо чудно, че е толкова дребничка.
- Може да е дребничка - съгласи се Ротан, - но не е слаба. Поне в магическия смисъл на думата. - Ротан погледна замислено сина си. - Надявам се, че поне малко ще успееш да я разведриш. Единственото, за което мисли, е училището и проблемите й с другите ученици.
Очите на Дориен проблеснаха весело.
- Да я разведря? Ще се опитам. Как мислиш, дали ще й е скучно с един лечител от някакво си затънтено село?
Главната улица на Кико Таун се виеше из острова като непрекъсната спирала и свършваше пред двореца на Виндския император, който се издигаше на хълм. Според водача на Денил градът е бил построен така, за да затрудни придвижването на завоевателите. Улицата се използваше и като маршрут за парадите по време на различните фестивали, за да могат всички жители на града да се насладят на процесията.
Когато Денил и Тайенд пристигнаха, Фестивалът на жътвата беше в разгара си и три дни по-късно все още продължаваше. Задачите, с които Лорлън беше натоварил Еренд бяха дребни, но многобройни. Денил не можеше да се заеме с тях, докато фестивалът продължава, затова двамата с Тайенд отдъхваха в Дома на Гилдията и излизаха единствено, за да наблюдават уличните приготовления или да си купят вино и местни деликатеси.
Главната улица по цял ден се пълнеше с музиканти, певци и танцьори. Не беше лесно да си пробият път през тълпата, но можеха да минат напряко, ако използваха стръмните стълби, които свързваха всички извивки на спираловидната улица. Тайенд дишаше тежко, когато най-после успяха да се доберат до целта си - магазин за вино на главната улица, на няколко стълбища нагоре от Дома на Гилдията.
Тайенд се облегна на сградата и махна с ръка на Денил да влиза.
- Аз ще поотдъхна - изпъшка той. - Вие вървете.
Изведнъж от процесията се отдели едно момиче, което носеше цветни венци, приближи се до учения и се опита да го убеди да купи няколко. Тайенд беше наистина изумен от непринудеността на жените винди, въпреки уверенията на техния водач, че зад поведението им не се крие нищо, освен добри маниери.
Денил остави Тайенд в компанията на цветарката и влезе в магазина, където се зае да си избере вино. За да достави удоволствие на приятеля си, той избра няколко бутилки елийнско. Търговецът, както повечето винди, можеше да каже цената на стоката си на всички езици от Обединените земи, но когато Денил се опита да се пазари, мъжът се престори, че не разбира киралийски.
Докато продавачът опаковаше бутилките, Денил се приближи до стъклото. Момичето вече го нямаше. Тайенд стоеше облегнат на стената с венец на главата и наблюдаваше уличните акробати.
Изведнъж иззад ъгъла се стрелна ръка, сграбчи учения за китката и го придърпа в сенките. Денил се притисна към стъклото и застина. Вече можеше да види Тайенд, който беше притиснат към стената в уличката зад магазина. Един мърляв на вид винд с провиснала коса беше хванал учения за гушата. Друг притискаше кама към хълбока му.
Пребледнял от страх, Тайенд гледаше нападателя. Мъжът говореше нещо - очевидно искаше пари. Денил забърза към изхода, но изведнъж се спря. Ами ако крадците забележеха магьосника?
Въображението му рисуваше страховити картини. Бандитът се скрива, взимайки Тайенд за заложник... убива го, щом се окаже в безопасност... продава го в робство...
Но ако Тайенд му дадеше парите си, крадецът щеше да го остави на мира. Тайенд вдигна глава и погледите им се срещнаха. Денил кимна към нападателя и произнесе само с устни: „Дайте му парите”. Тайенд се намръщи.
Забелязвайки промяната в изражението на учения, крадецът погледна към прозореца. Денил бързо клекна и изруга. Нима го бяха забелязали? Той погледна внимателно през прозореца.
Тайенд вадеше кесията си с монети. Крадецът я грабна и я претегли на ръка. Ухили се триумфално, пъхна я в джоба си.... и с бързо движение заби ножа си в Тайенд. Ужасен, Денил изскочи на улицата. Тайенд се преви на две, от раната му бликна кръв. Магьосникът забеляза, че нападателят се кани да го промуши отново, и нанесе магически удар.
На лицето на крадеца се изписа изумление и ужас. Ножът падна от ръката му и мъжът излетя във въздуха. Запратен към друга и страна на пътя, той се блъсна в стената на отсрещната сграда. Разнесе се неприятно хрущене на кости и мъжът падна на земята. Участниците в процесията се разбягаха с викове.