Денил замря за миг. Той нямаше никакво намерение да нанесе толкова силен удар. Но после чу стенанията на Тайнед и забрави за крадеца. Хвърли се към приятеля си и го подхвана, преди ученият , да се свлече на земята. Сложи го да легне, разкъса окървавената му риза и притисна длан към раната му.
Денил затвори очи и съсредоточи съзнанието си върху раната. Ножът беше проникнал надълбоко, беше повредил артерии, вени и вътрешни органи. Денил призова лечителската си сила и се съсредоточи върху увредените части. Накара кръвта да потече в нужната посока, убеди тъканите да се сраснат, помогна на организма да изхвърли мръсотията, вкарана в раната с ножа. Обикновено Лечителите работеха дотогава, докато животът на човека не се окажеше извън опасност и запазваха силите си за другите пациенти, но Денил вложи цялата си енергия, докато на кожата не остана само белег. След това положи дланта си върху тялото, както го бяха учили и се заслуша, за да разбере дали всичко функционира както трябва.
Получаваше странни послания. Сърцето на Тайенд препускаше като лудо. Мускулите му бяха напрегнати. Чувство на облекчение и ужас докосна съзнанието на Денил. Той се намръщи. Нормално е да усети някакъв страх, но този ужас беше някак по-различен. Денил премина на ментално ниво и изведнъж в главата му нахлуха мислите на Тайенд.
„Може би няма да забележи... Не, твърде късно е! Вече сигурно е забелязал. Сега ще ме отхвърли. Киралийските магьосници са такива. Мислят ни за извратени. Неестествени. Но не! Той ще разбере. Казва, че знае какво е. Но самият той не е момък, или пък е? Може да го крие. Не, не е възможно. Той е киралийски магьосник. Техните Лечители щяха да го усетят и да го изхвърлят...”
Изненадан, Денил се откъсна от мислите му, но не отмести ръката си. Значи затова Тайенд беше отказвал лечителството. Страхуваше се, че Денил ще усети... че е като дем Агералин. Тайенд изпитваше влечение към мъжете.
В главата му нахлуха спомените от последните месеци. Той се сети за деня след нападението на морските пиявици. Тайенд беше намерил на палубата две пиявици, увити една около друга и около едно въже. Един от моряците беше забелязал интереса му.
- Размножават се - каза мъжът.
- Коя е мъжката и коя - женската? - попита Тайенд.
- Няма мъжко и женско. Еднакви.
Тайенд повдигна вежди и погледна моряка.
- Наистина ли?
Мъжът отиде да вземе чаша сайо. Тайенд погледна към пиявиците.
- Късметлии - каза той.
Денил си спомни и думите на Еренд. „Най-малкия син на дем Тремелин. Учен от Голямата библиотека, ако не се лъжа. Не го срещам често в двора - макар да съм го виждал с дем Агералин, човек със съмнителни връзки”.
А след това и думите на дем Агералин: „Всички ние сме изпълнени с любопитство...”
Ние?
Самият Тайенд, в двореца: „Елийнският двор ненапразно е наричан упадъчен, но същевременно е и чудесен в освободеността си. Ние очакваме от всеки един човек да има своите интересни или ексцентрични навици”.
През цялото време в Лонмар Тайенд се беше държал странно. Денил знаеше, че го беше шокирала сцената на Съдния площад, но се надяваше, че в края на краищата ученият ще я забрави и в него ще се пробуди страстта към „приключенията”. Но Тайенд до края беше останал тих и притеснен.
„И сега, разбира се, той се притеснява как ще реагирам. Ние, киралийците, не сме известни с толерантността си към мъже като Тайенд. Самият аз го знам много добре. Нищо чудно, че го е страх ди бъде лекуван. Той смята, че Лечителите могат да усетят желанието на мъжете към други мъже, все едно е болест”.
Денил се намръщи. „Трябва ми повече време, за да го обмисли. За сега... да, ще се престоря, че нищо не знам”.
Щом отвори очи, той установи, че Тайенд го гледа втренчено. Денил се усмихна и дръпна ръката си.
- Как се...
- Милорд?
Денил вдигна глава и видя, че около тях се е събрала тълпа. Мъжът, който го беше заговорил, беше стражник. Другарите му разпитваха хората. Един огледа проснатия по очи крадец и измъкни кесията на Тайенд от джоба му.
Стражникът, който стоеше до Денил, подритна с обутия си сандал крак окървавения нож, който се въргаляше на земята до Taйенд.
- Няма съд - каза той, поглеждайки нервно към Денил. - Хора казват ти убил лош човек. Ти в право.
Денил погледна към изцъклените очи на крадеца. Мъртъв. полазиха го тръпки. Досега не беше убивал. Това бе нещо, което трябваше да обмисли. Когато стражникът се отдалечи, Денил извърна глава и погледна въпросително Тайенд.