- Добре ли сте?
Тайенд кимна бързо.
- Ако не се брои това, че все още треперя.
Търговецът на вино се беше изправил на прага на магазина си и изглеждаше смутен и уплашен. До него стоеше млад мъж, който държеше в ръцете си кутия с бутилки вино.
- Хайде, тогава. Да си вземем виното. Не знам за вас, но аз умирам от жажда.
Тайенд направи няколко несигурни крачки, след което като че ли се посъвзе. Един от стражниците пъхна кесията в ръцете му Денил се усмихна на изражението на лицето му, после даде знак на младия човек с кутията да го последва и пое към Дома на Гилдията.
Думите на страницата пред Сония изведнъж се изгубиха под дъжда от големи черни капки. Тя се обърна, но зад гърба й нямаше никой. Черните капки продължаваха да валят. Сония вдигна глава и забеляза, че във въздуха над главата й се носи украсена мастилница.
Зад рафтовете с книги се разнесе хихикане. Мастилницата се премести, заплашвайки да се излее в скута на Сония. Тя присви очи и нанесе лек, но добре премерен магически удар. Мастилото се изпари със съскане, а мастилницата, нагрята до червено, с леко свистене и отлетя към рафтовете, откъдето се чу лек вик.
Сония се усмихна мрачно и отново наведе глава, но усмивката й веднага изчезна, когато установи, че мастилото засъхва на страницата й. Тя измъкна носната си кърпа и започна да попива капките. Мастилото се размаза и тя изруга под носа си.
- Лоша идея. Така само влошаваш нещата - разнесе се глас зад нея, подскочи и се обърна. Зад нея стоеше Дориен. Сония рязко затвори книгата и в същия миг съжали за това. Той поклати глава:
- Това определено няма да ти помогне.
Сония се намръщи раздразнено и се замисли за някакъв язвителен отговор, а Дориен протегна ръка и взе книгата.
-Дай да видя. - Той се засмя. - Алхимия за първи курс. Не си заслужава да бъде спасявана.
- Но аз я взех от библиотеката.
Дориен разлисти изцапаните страници и се намръщи.
-Това не може да бъде почистено - каза той, поклащайки глава. - Но не се тревожи. Ротан може да поръча да му направят друго
- Но...
Дориен повдигна вежди.
-Но?
- Това ще струва...
- Пари? - завърши Дориен. - Това не е никакъв проблем, Сония.
Тя отвори уста, за да възрази, но бързо я затвори.
- Според теб не е честно той да плаща, така ли? - Дориен придърпа един от столовете и седна. - Все пак не си я повредила ти.
Сония прехапа устни.
- Видяхте ли ги?
- Минах покрай един ученик, който духаше изгорените си пръсти и друг, който държеше нещо, което ми приличаше на разтопена мастилница. Когато видях как се опитваш да спасиш книгата, разбрах какво се е случило. - Устните му се изкривиха. - Ротан ми разказа за твоите обожатели.
Тя го погледна безмълвно. Той се засмя на изражението й, но в смеха му се усещаше горчива нотка.
- И аз не бях особено популярен през първата година в Университета. Донякъде разбирам какво се налага да търпиш. Това е истинско мъчение, но ти можеш да се измъкнеш от него.
-Как?
Той сложи книгата на масата и се облегна назад.
- Преди да кажа каквото и да било, по-добре ми разкажи какво са ти причинили досега. Трябва да разбера какво представляват тези ученици, особено Регин. Едва тогава ще мога да ти помогна.
- Да ми помогнете? - Сония го погледна със съмнение. - Какво можете да направите вие, което Ротан не би могъл?
Дориен се усмихна:
- Може би нищо, но мога да опитам.
Сония неохотно започна да му разказва за първия си ден н Университета, за Исле и за това как целият клас се обърна срещу нея. Разказа му как беше учила здраво, за да мине в по-горен клас, как Регин я беше последвал и как скоро след това беше пъхнал писалката на Нарон в кутията й, за да си помислят всички, че тя е крадла. След това му разказа и за засадата в гората.
- Не знам защо, но си тръгнах от срещата с Върховните магове с усещането, че става още нещо, за което нямам представа - завърши момичето. - Те не ми задаваха въпросите, които очаквах.
- А какво очакваше?
Сония сви рамене.
- Ами да ме питат кой е започнал всичко. А те ме разпитваха само дали съм изморена.
-Ти току-що си им демонстрирала колко си силна, Сония - посочи Дориен. - Те се интересуват повече от това, отколкото от разправиите между теб и учениците.
-Но те забраниха на Регин да взима уроци при Болкан до средата на следващата година.
-О, все пак е трябвало да го накажат - махна презрително с ръка Дориен, - но не за това са те извикали. Искали са да потвърдиш историята му, но най-вече са искали да определят границите на възможностите ти.