- Понякога. Най-много ми липсва баща ми, но освен това ми липсва и достъпът до лекарствата и науката. Когато имам нужда да науча как да се преборя с някоя болест, аз се свързвам с тукашните Лечители, но процесът е бавен и твърде често се оказва, че не разполагам с необходимите лекарства.
- А там, където живееш, има ли друга Лечителница?
- О, не - усмихна се Дориен. - Аз живея сам в малка къща в подножието на един хълм. Хората идват при мен да ги лекувам или аз ги посещавам вкъщи. Понякога се налага да пътувам по няколко часа и трябва да нося със себе си всичко, от което се нуждая.
Докато се изкачваше по стълбите, Сония обмисляше думите му. Когато стигнаха до края, тя забеляза, че леко се е запъхтяла, докато Дориен дишаше равномерно, сякаш не беше полагал никакви усилия.
- Оттук. - Той й махна с ръка и тръгна по големия коридор Намираха се на третия етаж на Университета. Сония се зачуди какво ли толкова интересно има тук.
Дориен сви в един по-малък коридор. След още няколко завои и след като мина през малка, неизползвана стая, той се спря пред една врата и прокара ръка пред малка плочка, вградена в дървото Разнесе се леко изщракване, пред тях бавно се отвори врата и двамата се озоваха пред тъмно стълбище. Когато вратата се затвори зад тях, над главата на Дориен се появи светлинно кълбо.
- Къде се намираме? - ахна Сония. Бяха направили толкова много завои, че тя напълно бе изгубила ориентация. Смяташе, че се намираха някъде в предната част на Университета. Над тях нямаше повече етажи, но стълбата се виеше нагоре.
- В Университета - отвърна Дориен с невинна усмивка.
- Това го разбрах.
Той се засмя и се заизкачва по стълбата. Стигнаха до друга врата, която Дориен отвори по същия начин, както и първата. Пови леден вятър.
- А сега вече сме извън Университета - каза Дориен, щом излязоха навън.
Сония се озова през широка пътека и ахна от изненада. Двамата стояха на покрива на Университета.
Покривът беше леко извит, за да може да се изтича водата при дъжд и снеговалеж. В средата се виждаше големият стъклен покрив на Голямата зала. По ръбовете на отделните панели се беше насъбрал снежец.
- Не знаех, че може да се излиза на покрива - призна си тя.
-Само няколко магьосници имат право да идват тук - каза Дориен. - Ключалките реагират само на тяхното докосване. Аз получих достъп от предшественика на лейди Винара, лорд Гарен. - Лицето му придоби замислено изражение. - След смъртта на майка ми, двамата станахме нещо като приятели. Той ми беше нещо като дядо, мисля, който винаги бе наблизо, за да можем да поговорим. Той ме обучаваше, когато реших да...
Силен порив на вятъра заглуши думите му и развя мантиите им. Бретонът на Сония й пречеше да вижда добре. Тя протегна ръце над главата си и свали диадемата, която придържаше косата й. След това се обърна с лице срещу вятъра и отново си я сложи, като прибра плътно разпуснатата си коса.
Изведнъж вятърът рязко стихна. Тя почувства магическата бариера на Дориен и се обърна. Той я погледна. Очите му блестяха.
-Да слезем до ръба - предложи той и тръгна покрай парапета. Сония го последва. Тя забеляза, че повърхността на покрива е набраздена, за да не се пързалят обувките, когато е мокро. Дориен стигна някъде до средата на сградата и спря. Сония изчетка снега от перилата, облегна се на тях и погледна надолу. От височината леко й се зави сняг.
Тя различи в ниското група прислужници, които вървяха бързо по разчистената пътека към Лечителницата. Над дърветата се забелязваше покривът на кръглата сграда. Обръщайки се надясно, тя видя жилищната сграда на учениците, Купола, Седемте свода и Банята. Зад тях се издигаше хълмът Сарика, покрит със сняг. На върха на хълма едва се забелязваше изоставената, порутена наблюдателница.
Тя се завъртя отново и пред нея се ширна градът. Синята лента на Тарали се виеше през Имардин и се скриваше в мъгливата далечина.
- Погледни - каза Дориен, - по реката плават баржи.
Сония заслони очите си с ръка и видя дългата поредица от плоски плавателни съдове, които се носеха по реката в покрайнините на града. На палубите им се виждаха дребни фигурки с дълги прътове в ръце, с които се оттласкваха от речното дъно. Тя се намръщи.
- Реката не е ли дълбока?
- Дълбока е - в града и по-надолу по течението - обясни Дориен, - но тук е достатъчно плитка, за да се използват прътовете. Когато пристигнат в града, ще ги посрещне лоцманска лодка, която ще ги насочва до пристанището. Баржите сигурно карат стоки от северозапад - отбеляза той. - Виждаш ли пътя от другата страна на реката'
Сония кимна. Покрай синята лента на реката се виеше тясна кафеникава линия.