- След като ги разтоварят, гораните ще изтеглят лодките нагоре по реката. На връщане ще донесат други стоки - те са по-бавни и затова са по-евтини.
- Онзи път води до дома ми. - Дориен посочи с пръст в далечината. - След няколко дни езда на хоризонта ще се появи Стоманеният пояс.
Сония погледна в указаната посока. Пътят минаваше през гората, а зад нея, докъдето й стигаше погледът, се простираха полета.
Тя беше изучавала картите на Киралия и знаеше, че планините бележат границата между Киралия и Сачака, също както Сивите планини на северозапад бележеха границата с Елийн. Докато се взираше в далечината, тя усети как я обзема някакво странно чувство Имаше толкова много места, които никога не беше виждала - за които дори не беше замисляла - но те също бяха част от родината й.
А отвъд имаше и толкова други земи, за които тепърва научаваше.
- Някога излизал ли си извън Киралия?
- Не. - Дориен сви рамене. - Може някой ден да реша да попътувам. Досега не съм имал добра причина да го направя, а и не обичам да се отдалечавам за дълго от селото ми.
-Ами Сакача? Ти живееш точно до проходите, нали? Не ти ли е минавало през ума да отскочиш и да хвърлиш едно око?
Той поклати глава.
-Няколко овчари са го правили, сигурно за да проверят дали има нещо, което си заслужава. От другата страна няма градове, само пустош.
- Останала от войната?
- Да - кимна той. - Явно си внимавала в часовете по история.
Тя сви рамене.
-Само това ми е интересно. Всичко останало - Алиансът и създаването на Гилдията - са ми безумно скучни.
Той се засмя и се отдръпна от парапета. Двамата тръгнаха бавно към вратата и отново влязоха в малката стая. Дориен се спря до стълбата и я хвана за ръката.
- Хареса ли ти изненадана ми?
Тя кимна.
-Да.
- По-добре ли е от ученето?
- Разбира се.
Той се усмихна, отстъпи встрани и изведнъж скочи от стълбището. Миг по-късно се издигна във въздуха, стъпил върху магически диск. Тя притисна ръка към гърдите си, усещайки разтуптяното си сърце.
- Изплаши ме до смърт, Дориен! - извика тя.
Той се засмя.
- Искаш ли да се научиш да левитираш?
Тя поклати глава.
- Разбира се, че искаш.
- Трябва да прочета още три глави.
Очите му проблеснаха.
-Можеш да ги прочетеш довечера. Да не би да искаш да учиш да левитираш пред очите на всички останали? А тук само аз ще виждам грешките ти.
Тя прехапа устни. Той имаше право...
- Хайде де - настоя той. После разпери ръце и се завъртя в кръг.
- Ако откажеш, няма да те пусна през вратата.
Тя завъртя очи.
- Добре де, добре.
Домът на Гилдията в Кико Таун беше построен на стръмен склон. Безбройните тераси осигуряваха на посетителите изглед към морето, плажовете и дългия спираловиден път, който все още боим пълен с празнуващи. До ушите на Денил достигаше ритмична музика. Той държеше в едната си ръка чаша с елийнско вино, в другата бутилката. Отпи глътка вино, отиде до стола си и седна, като остави бутилката на земята до себе си. Протегна крака и се замисли.
Както винаги, мислите му се насочиха към Тайенд.
Откакто Денил го беше спасил от крадеца, младият учен се чувстваше неловко в негово присъствие. Макар Денил да си даваше вид, че нищо не се е случило, Тайенд като че ли бе сигурен, че тайната му е разкрита. Ученият вярваше, че по време на лечителството магьосникът може да открие физически белези, които издават „противоестествените му наклонности”. Единственият начин да го убеди че няма нищо такова, бе да му каже, че греши, но по този начин щеше да разкрие, че така или иначе знае тайната му.
Тайенд се страхуваше, че Денил ще отхвърли приятелството му. Това беше напълно рационален страх. Макар киралийците да не екзекутираха мъже заради „неприемливо” поведение, както правеха в Лонмар, това все пак се считаше за противоестествено. Мъжете се наказваха с отнемане на титлите, а на семейството им се лепваше позорно петно. Ако някое семейство откриеше в свой член подобни неестествени наклонности, те го изпращаха в някое отдалечено имение.
Денил беше чувал за няколко магьосници от Гилдията, които са били наказани по този начин. Вярно, че не ги бяха изключили, но в социално отношение ги бяха превърнали в изгнаници. А когато самият той се беше оказал замесен в подобни слухове, му беше казано, че ако слуховете се потвърдят, няма да му бъде разрешено да се дипломира.
През следващите години той внимателно избягваше всичко, което би привлякло подозренията на останалите. През последните няколко дни се опитваше да прогони тревожната мисъл, че наклонностите на Тайенд сигурно са известни в елийнския двор, което означаваше, че ще се появят сплетни и за него. Слуховете за миналото на магьосника само щяха да налеят масло в огъня. За Елийн подобни слухове сигурно не бяха нищо необичайно, но ако стигнеха до ушите на Гилдията...