- Ако бяхте като мен, Лечителите щяха да го разберат, нали?
- Не е задължително.
Тайенд се ококори:
- Да не би да казвате...
- Лечителите усещат какво се случва в човешкото тяло на физическо ниво. Само това. Ако има някаква физическа причина за това, че мъжът изпитва привличане към други мъже, то тя не е известна на Лечителите.
- Но на мен са ми казвали... казвали са ми, че Лечителите могат да определят кога човек е болен.
- Могат.
- Значи това... не е болест или... - Тайенд се намръщи и погледна Денил. - А вие как разбрахте за мен?
Денил се усмихна.
- Вашето съзнание направо крещеше за това, така че просто нямаше как да не го чуя. Хората с неразвит магически потенциал често излъчват твърде силно мислите си.
- Така ли? - Тайенд извърна поглед и лицето му пламна. – Какво успяхте... да прочетете?
- Не много - успокои го Денил. - Общо взето страховете ти. После спрях да слушам. Това се приема за лоши маниери.
Тайенд кимна. Замисли се за миг и очите му се разшириха.
- Значи съм можел да се присъединя към Гилдията? - Той се намръщи. - Но сега не съм съвсем сигурен, че там ще ми хареса. - Тайенд седна на стола до Денил. - Мога ли да ви задам един личен въпрос?
-Да.
- Какво се случи всъщност между вас и онзи ученик?
Денил въздъхна.
- Нищо. - Той погледна към Тайенд и откри, че ученият го гледа очаквателно. - Добре. Ще ви разкажа всичко. В Университета не бях твърде популярен. Младите ученици често молят по-големите за помощ, а на мен никой не искаше да ми помага. За едно от по-големите момчета се разказваха разни истории и останалите ученици го избягваха заради тях, но той бе един от най-добрите и аз решиш да пренебрегна слуховете. Когато той се съгласи да ми помага, бях много доволен от себе си. - Той поклати глава. - Но в класа ми имаше едно момче, което ме мразеше.
- Лорд Фергън?
- Да. Двамата започнахме да се обиждаме и да си погаждаме номера още от първия учебен ден. Той научи слуховете за момчето, което ми помагаше и това бе достатъчно, за да пусне нови слухове. И изведнъж се озовах на разпит пред Висшите магове.
- Какво се случи?
- Отрекох всички слухове, разбира се. Те решиха, че единственият начин да сложат край на клюките е да ни разделят, затова ми наредиха да стоя далеч от момчето. Това, разбира се, беше достатъчно за съучениците ми да решат, че слуховете са верни.
- А с него какво се случи? Той също ли беше невинен или...?
- Той завърши университета и се прибра у дома. Само това мога да ви кажа. - Денил забеляза, че Тайенд го гледа с любопитство и добави: - Не, не ме питайте, няма да ви кажа името му.
Тайенд се облегна разочаровано назад.
- Тогава ми разкажете какво стана по-нататък.
Денил сви рамене.
-Продължих обучението си, като се стараех да не давам повече поводи за слухове. В края на краищата всички забравиха за тях, освен Фергьн - и елийнския двор, разбира се.
Тайенд не се усмихна. Между веждите му се оформи бръчка.
- И какво ще правите сега?
Денил си доля вино.
-Тъй като Гробниците на Белите сълзи са затворени по време ми празненствата, не ми остава нищо друго освен да пия и да си почивам.
- А след това?
- Сигурно ще посетим Гробниците.
- А след това?
-Зависи какво ще намерим. Във всички случаи после се прибираме в Елийн.
- Нямах предвид това. - Тайенд не сваляше очи от Денил. - Щом общуването с ученик, който може и да е бил, а може и да не е бил „момък”, е навредило до такава степен на репутацията ви, то общуването с човек, чиито пристрастия са всеизвестни, сигурно ще нанесе непоправима вреда. Вие самият казахте, че с всички сили се стараете да не давате поводи за клюки. Аз ще продължа да ви помагам както досега във вашето проучване, но ще изпращам по куриер всичко, което успея да открия.
Денил усети как нещо в него се пречупи. Въобще не му беше минало през ума, че Тайенд сам ще му предложи нещо такова. Спомняйки си предишните си размишления за прекъсването на дружеските им отношения, той усети как го жегва вина.
- О, не - отвърна той. - Няма да се отървете толкова лесно от мен.
-Но какво би могло да предизвика повече подозрения, отколкото общуването с...
-... учен от Голямата библиотека - завърши Денил. - Полезен и ценен помощник. И приятел. Ако за нас вече се носят слухове, то това е свършен факт. Ако продължим да общуваме тайно само ще долеем масло в огъня.
Изненадан, Тайенд отвори уста да възрази, но после само поклати глава. Погледна към чашата си и я вдигна за наздравица.
- В такъв случай наздраве за приятелството.
Денил се усмихна и вдигна чашата си, за да се чукне с него.