Ротан прокара пръсти по кориците на подредените книги. Сепна го отварянето на вратата на магьосническата библиотека. Вдигна глава, забеляза забързания Дориан, следван от Сония и се намръщи. Сония го беше помолила да й вземе няколко книги от библиотеката, а ето я сега тук, заедно с Дориен.
Лорд Джалън се навъси и й каза да остави кутията си на рафтовете до вратата. Тя извади отвътре няколко листа хартия И постави кутията на посоченото място. Дориен кимна учтиво на библиотекаря и поведе Сония към отрупаните с книги рафтове.
Ротан реши първо да намери нужните книги, а след това да проверява от какво още се нуждае Сония. Най-накрая намери, първата книга от списъка. Тя се оказа на съвсем друго място и Ротан наруга небрежния магьосник, който я бе поставил там.
Той машинално отбеляза, че някой се приближава до лорд Джалън и го пита нещо. След това чу гласа на Дориен, който поведе приятелски разговор с лорд Галин в съседния коридор. Зад гърба му се разнесе силно кашляне, той се обърна и се озова пред лорд Гарел, който придържаше кърпичка пред устата си. После вниманието му беше привлечено от възмутено възклицание.
- Регин! - извика Галин и забърза по коридора. Ротан надникни отстрани и видя, че Регин стои до бюрото на лорд Джалън.
- Да, милорд? - Момчето гледаше невинно и озадачено.
- Какво сложи в онази кутия?
- Коя кутия, милорд?
Галин присви очи.
- Какъв е проблемът, лорд Галин? - Лорд Гарел се появи от коридора и се приближи до бюрото на Джалън.
- Току-що видях Регин да взима нещо от бюрото на Джалън и да го слага в онази кутия. - Галин свали кутията на Сония от рафта и я остави на бюрото пред Регин.
Ротан чу надигащото се мърморене. Работещите в библиотеката магьосници се бяха събрали около бюрото на библиотекаря и с интерес наблюдаваха развитието на събитията. Лорд Джалън се приближи с бързи крачки. Той погледна към магьосниците, а след това към кутията.
- Какво става тук? Това е кутията на Сония.
Галин вдигна вежди.
-Така ли? Колко интересно. - Той му разказа какво е видял. Лорд Джалън се намръщи неодобрително.
- Хайде да проверим от какво, според Регин, се нуждае Сония.
Регин пребледня. Ротан не можа да сдържи усмивката си. Той едва не извика от изненада, когато усети нечия ръка на рамото си. Обърна се и се озова пред Дориен, чиито очи проблясваха закачливо.
- Какво си направил? - прошепна обвинително Ротан.
-Нищо - отвърна Дориен и се ококори невинно. - Регин го напрани сам. Аз просто се погрижих някой да го забележи.
Лорд Джалън отвори кутията и извади черен лъскав предмет.
-Това е моята двестагодишна елийнска мастилница. - Библиотекарят се намръщи. - Ценна е, но пропуска. Трябва да те поздравя, Регин. Дори Сония да не успееше да я върне на мястото й, всичките й записки щяха да бъдат омазани в мастило.
Регин погледна отчаяно наставника си.
-Сигурен съм, че просто е искал да съсипе записките й - каза Гарел. - Каква глупава шега.
-Едва ли - намеси се Галин. - Той можеше просто да залее листите със съдържанието й и да остави мастилницата обратно на бюрото.
Лицето на Гарел помръкна, но Гарин продължаваше да го гледа обвинително. Лорд Джалън изгледа последователно магьосниците, след което се обърна към залата.
- Лорд Дориен - извика той.
Дориен се приближи до бюрото му.
-Да?
- Моля ви, извикайте Сония.
Дориен кимна и се изгуби между рафтовете. Ротан наблюдаваше лицето на Сония, когато тя се изправи пред магьосниците. Не изглеждаше притеснена. Докато Джалън й обясняваше случилото се, очите й се разшириха и тя погледна Регин.
- Боя се, че записките ти са съсипани, Сония - каза Джалън побутвайки кутията към нея. Тя погледна вътре и се намръщи. Ако искаш, отсега нататък ще заключвам кутията ти в шкафа ми.
Момичето го погледна изненадано.
- Благодаря ви, лорд Джалън - отвърна тя с тих глас.
Той затвори кутията и я постави в шкафчето под бюрото- Галин погледна Регин.
- Можеш да продължиш заниманията си, Сония. Регин и aз ще трябва да си поговорим с директора на Университета.
Сония отново погледна Регин, после се обърна и се изгуби сред рафтовете. Дориен се поколеба за миг, но после я последва.
Галин впери поглед в Гарел.
- Идвате ли?
Воинът кимна.
Когато двамата магьосници и ученикът напуснаха залата, Дориен и Сония се приближиха до Ротан. И двамата се усмихваха самодоволно. Ротан поклати глава и ги погледна строго.
- Това беше много рисковано. Ами ако никой не го беше видял?
Дориен се усмихна.