Мислите му се върнаха към бъркотията, която беше сътворил в Гробницата, и реши — не, на братята им беше писнало от него и Кор.
— Мой е! — ревът на Тор надвика шумотевицата. — Аз съм този, който ще го убие.
По този въпрос може да се поспори, помисли си Куин, но не го изрече на глас. Първият по време и така нататък. Ако успееше пръв да се добере до кучия син, щеше да го пречука и по дяволите с всички…
— Не, не си — процеди Рот. — Никой няма да го убива.
Осъзнали смисъла на казаното от Рот, всички млъкнаха, а Ви застана зад Тор, сякаш бе готов да го улови в желязна хватка. „Я чакай, какво…“ — помисли си Куин.
— Чухте ме — заяви кралят. — Никой няма да го убива.
А после, сякаш за да подчертае дадената заповед, той погледна първо към Тор, а после право към Куин.
33
В къщата на Братството Кор стоеше под душа, вдигнал лице към водната струя. Тялото му си възстановяваше силите с всяка изминала минута. В мига, в който бе паднала нощта, той бе оставил Лейла да спи в леглото, което бяха споделили, и бе отишъл в кухнята, където беше намерил и погълнал цял куп калории. Не го вълнуваше дали съчетанията са съблазнителни: яде шоколадово-ментов сладолед с портокалов сок, чили от консерва, без да си направи труда да го стопли, цял хляб с пакет масло, всички колбаси и сирене, които откри, и двете пици във фризера.
Които трябваше да опече във фурната, защото не можеше да ги сдъвче замръзнали.
Щеше да се наложи да попълни запасите, макар да нямаше представа как. Никога не се беше занимавал с парите на шайката копелета, така че нямаше достъп до никакви банкови сметки или финансови ресурси. А вече не беше крадец.
Открай време Троу контролираше авоарите им. Измежду тях той бе най-представителният, когато се налагаше да осъществят контакт със света на човеците…
Почувства присъствието на Лейла в мига, в който тя се появи на отворената врата на банята, и когато се обърна, за да я погледне, едва не падна на колене. Беше великолепно гола, стегнатите й гърди, прелестните хълбоци, дългите крака и съвършено оформената й женственост бяха оголени единствено и само за неговите очи.
Пенисът му начаса се втвърди.
Ала той го скри от нея. Въпреки че цял ден бяха правили любов, той го притисна към корема си и го задържа там с две ръце.
Лейла прекоси безшумно мраморния под, отвори стъклената врата и се присъедини към него. Очите й се спуснаха там, където бяха ръцете му.
— Не искаш ли да ми се покажеш?
И наистина, той бе останал с дрехите през целия ден, смъквайки анцуга си, когато бе проникнал в нея, само за да го вдигне обратно, когато след това я взе в скута си.
— Кор? — прошепна тя, докато парата се кълбеше около нея, а по кожата й блещукаха капчици влага. — Защо не искаш да те видя?
Кор поклати глава, предпочитайки да не говори. Прекалено трудно бе да изрази с думи колко неловко му бе да усеща погледа й върху плътта си. Тя никога не бе изглеждала обезпокоена от дефекта му, като че ли изобщо не го забелязваше, нито мислеше, че той го прави по-недостоен… и все пак дрехите бяха маска, която предпочиташе да носи в нейно присъствие. Беше различно, когато искаше да я отблъсне от себе си, когато се бе опитвал да я предизвика с грозотата си, с надеждата тя да си тръгне и да сложи край на това мъчение и за двама им. Ала сега…
Цял живот го бяха отхвърляли. Нищо от това обаче нямаше да може да се сравнява с опустошението, ако тя се отвърнеше от него…
Лейла се отпусна на колене с изяществото на лунна светлина, посипала се от небесата. Първият му порив бе да й помогне да се изправи, тъй като не му беше приятна мисълта да е коленичила върху коравите плочки. Ала когато се наведе към нея, тя го спря.
Доближи се до дланите му. Протегна език…
… и бавно облиза средния пръст на дясната му ръка.
Езикът й беше влажен, влажен като водата, и мек, мек като кадифе. Кор се отпусна тежко на стената.
Очите на Лейла се плъзнаха нагоре по тялото му, докато езикът й повтаряше движението, а после засмука пръста му в устата си.
— Лейла — умоляваше Кор.
Един по един, тя смучеше пръстите му, освобождавайки хватката им около ерекцията му, омаломощавайки го така, че ръцете му се отпуснаха, не защото им беше заповядал, а защото не му беше останала и капчица сила, за да направи друго.
Освободен, пенисът му щръкна, влажен под водата на душа. О, Съдби, копнееше тя да стори онова, което се канеше да стори, жадуваше усещането за устните й по протежението му, искаше да почувства как го засмуква и…