Сякаш това, че Рот бе оставил един всеизвестен престъпник да си тръгне само защото копелето беше целунало някакъв си пръстен, не беше кой знае какво. Непрекъснато се случваше. Никакъв проблем.
О, и, естествено, да доведе шайката копелета, за да сторят същото, беше напълно разумна идея. О, да, един по един — това определено щеше да намали риска. Защото на Кор и момчетата му и през ум нямаше да им мине да координират нападението си. Така де, защо да го правят?
— … всички, и имам предвид всички. — Рот отново обърна глава към него, а после завъртя очите, скрити зад тъмните очила, към Куин. — Трябва да приемат това. След като се закълнат, те ще си заминат за Древната страна и ние ще приключим с тях.
Може би, помисли си Тор, би било най-добре да налапа дулото на някой пистолет още сега. Щеше да е по-експедитивно от това да чака мозъкът му да експлодира от това решение, върху което с големи букви пишеше ТЪПА ИДЕЯ.
Рот млъкна и в стаята се възцари тишина, което означаваше, че цял куп вампири задържаха мнението си за себе си. Тор погледна към Куин. Братът беше свел очи към обувките си, сякаш изследваше здравината на връзките им.
Отново погледна към Рот. Кралят очевидно беше напълно сериозен с малоумния си план, стиснал челюсти с изражение, което красноречиво казваше, че няма да търпи възражения.
И, да, макар че на братята идеята изобщо не им харесваше, щяха да се подчинят не защото бяха слаби, а защото знаеха, че Рот няма да отстъпи нито на сантиметър, а те приемаха ролята си на лична охрана много сериозно. Така че щяха да сторят всичко по силите си да го опазят жив.
Дори да възнамеряваше да отиде в някаква охранявана къща, където шайка копелета щяха да паднат на коляно, сякаш се канеха да направят предложение за женитба.
Проблемът бе, че клетвите, дадени от мъже без чест, бяха думи, хвърлени на вятъра.
— Добре — промърмори Рот. — Радвам се, че всички ме подкрепяте в това.
Двама-трима от братята се изкашляха, неколцина пристъпиха от крак на крак. Вишъс запали нова цигара, а Бъч извади големия кръст, който носеше около врата си, и започна да го потърква между палеца и показалеца си. Сякаш се молеше наум.
Умен тип.
А после, сякаш всичко беше наред, Рот продължи с обичайния дневен ред, говорейки за графика на смените, кога щяха да поръчат нова доставка на оръжия и какво ставаше с тренировъчната програма.
— А сега за бурята. — Той поклати глава. — Навън е отвратително. Отменям дежурствата за тази нощ. Снежна ваканция, задници.
Разнесе се одобрително мърморене. А после беше време да си вървят.
Задавян от гняв, Тор искаше пръв да се изнесе от стаята, но се сдържа, излизайки някъде в средата на групичката, без да бърза, както правеше обикновено. Не говореше, защото си нямаше доверие да отвори уста, макар да се опита да си придаде вид, сякаш го е грижа какво планират останалите.
Билярден турнир. Покер. Пиене. Направи-си-сам мелба.
Това последното беше Рейдж.
Тор изчака, докато онзи, когото чакаше, се появи.
Куин излезе от кабинета последен с вид на професионален борец, който си търси тепих. В мига, в който пристъпи навън, Тор се изпречи на пътя му, така че раменете им се чукнаха.
Когато Куин вдигна глава, Тор се взря в разноцветните му очи. А после съвсем тихо заяви:
— В гаража. След десет минути.
Куин изглеждаше изненадан, веждите му подскочиха.
Кимването му бе почти незабележимо.
След това всеки пое по своя път.
В стаята си, надолу по коридора от щастливото събиране в кабинета на Рот, Трез се събуди. Никакви резки движения, нито преждевременна радост, задето стомахът му най-сетне се беше успокоил. Истинският тест щеше да бъде, когато опиташе да седне, а след като беше прекарал дванайсет часа проснат по гръб, чувствайки се като прегазен от камион, определено не бързаше да заеме вертикална позиция.
Само че не можеше да остане така до безкрай.
Повдигна бавно горната половина на тялото си от матрака, мъчейки се да не се вторачва във всеки сантиметър от тялото и главата си. Опита се да предугади как ще се развият нещата…
— Какво, по дяволите?!
Дръпна се толкова рязко, че си удари главата в таблата на леглото, и набързо си припомни изминалия ден. На стола срещу него имаше някой…
— Това някакъв шибан майтап ли е? — Изпусна дъха си с ругатня и разтърка тила си. — Не е истина!