Борейки се с насрещния вятър, който понякога, в зависимост от посоката си, го оглушаваше, той измина останалата част от разстоянието, разпръсквайки снега с тежките си ботуши. Къщата, която му трябваше, бе в края на улицата и също като останалите, в нея имаше светлина. Кор поспря отвън и загледа през прозореца как слабовато човешко момче на около петнайсет-шестнайсет години влиза в дневната и казва нещо на човешката жена на средна възраст, която седеше пред запалено огнище и говореше по мобилен телефон.
Кор прекоси пътеката, изгубила се под снега, който валеше толкова неуморно, че никой не си правеше труда да се опитвала го изрине, преди бурята да е свършила. Когато стигна до входната врата, върху която беше окачен вечнозелен венец, посегна и опита месинговата брава. Не беше заключено, така че отвори вратата и прекрачи прага.
Всичко в дневната сякаш тръгна на забавен ход. Младото момче погледна през рамо и се дръпна уплашено назад. По-възрастната жена скочи на крака и топлата напитка в чашата, от която беше отпивала, се разля.
Кор затвори вратата, докато синът се скриваше зад майка си.
Страхливец.
И все пак почувства как го жегва чувство, което не искаше да изпитва, докато майката буташе момчето още по-назад, макар то да беше по-високо и вероятно малко по-силно.
— К-какво… какво искаш? — попита тя.
Кичур кестенява коса падна пред лицето й и тя го издуха настрани — ръцете й бяха заети с това да задържат сина й назад, в относителна безопасност.
— Има… — Гласът й изневери. — Чантата ми е на плота в кухнята. Вземи каквото искаш. Има… имам бижута на горния етаж. Моля те… само не ни наранявай.
Кор виждаше пламналите бузи и разтрепераното й тяло сякаш от огромно разстояние. А после се огледа наоколо. Мебелите бяха различни от времето, когато той и копелетата му бяха живели тук: секционния диван го нямаше, както и постоянните купчини с кутии от пица, пътническите сакове с оръжия и амуниции, тежки обувки и ножове.
— Не съм дошъл за парите ви — заяви той ниско.
Жената затвори очи за миг и лицето й рязко пребледня.
— Нито пък за теб. — Вдигна длан, защото знаеше, че и двамата ще приковат очи в нея. — Не съм осквернител на жени или деца.
Когато очите на човеците се впиха във вдигнатата му ръка, той проникна в умовете им и замрази всичко в тях, така че единственото, на което бяха способни, бе да мигат и да дишат. Междувременно от мобилния телефон, който майката беше изпуснала на пода, се носеше обзет от паника глас, настояващ някой да му отговори.
Логично бе да се предположи, че разговорът с вампир нямаше да успокои страховете на който и да бе от другата страна.
Оставяйки го да се паникьосва, Кор тропна с крака върху постелката, за да отърси снега от обувките си, след което пое по стълбището, вземайки по две стъпала наведнъж. Когато стигна горе, влезе в главната спалня, която бе преобзаведена приятно в елегантна бяло-синя цветова гама.
Нямаше ги отвратителните плисета и дантели. Нямаше ги и розовите пъпки, осеяли розовата баня.
Колкото и отвратително за очите да бе мястото някога, Кор нямаше време да оценява подобренията в интериора. Отиде право до високия тесен шкаф до душа, където биха държали хавлиите, ако той имаше такива, когато живееха тук…
Е, много ясно — сега върху полиците имаше грижливо сгънати снежнобели хавлиени купчинки.
Отпусна се на колене и извади препаратите за почистване, разкривайки плочките на пода, които собствениците на къщата, слава богу, не бяха пипнали. Скривалището, което бе направил, трийсет на трийсет сантиметра, беше в самото дъно и Кор трябваше да свали ръкавиците си, за да намери капака и да го повдигне. След това протегна ръка и бръкна вътре.
Двата полуавтоматични четиресетмилиметрови пистолета бяха точно там, където ги беше оставил. Както и кутията с патрони.
Кор върна капака на скривалището на мястото му само защото това намаляваше мъничко нещата, които трябваше да изтрие от главите на човеците на долния етаж.
Излезе от банята, мина покрай леглото и поспря на прага. Хвърли поглед назад и се замисли за времето, което той и мъжете му бяха прекарали в тази къща.
Изненада се колко много искаше отново да ги види.
Слезе по стълбите и се върна на първия етаж. Двамата човеци все още се притискаха един до друг, майката закриваше онзи, когото обичаше, с тялото, дало му живот.
Кор отново проникна в умовете им.
— Чухте шум. Излязохте навън, за да проверите. Нямаше нищо. Когато се прибрахте, мокрите ви обувки надонесоха вода върху постелката. Странна нощ. Вероятно просто вятърът. Добре, че нямаше нищо.