Ви отпи нова глътка от вцепеняващата течност и се улови, че отново мисли за горещия шоколад, онзи, който й беше приготвил много отдавна, в началото. Или по-точно… много отдавна, в първия им край.
Вярвал бе, че последният им край ще бъде, когато той умре. Ала докато седеше в празната къща и се мъчеше да си спомни кога за последен път бяха прекарали няколко съдържателни часа заедно, нямаше как да не се зачуди.
Така му се падаше. Когато той и братята бяха на бойното поле и се бореха за расата, не мислеха за мъжете и жените, които удържаха фронта у дома. Просто се опитваха да си свършат работата и да останат живи.
Същото ставаше и в клиниката там долу. Джейн не мислеше за него в този миг. Тя работеше с Мани, за да спаси каквото беше останало от ума на Асейл. Помагаше на Лукас, брата на Куин, да си възвърне подвижността и умственото здраве след ужасяващите мъчения, които беше изтърпял от ръцете на лесърите. Всяка нощ тя си имаше работа с най-различни наранявания, хронични и остри болки, от най-незначителните до застрашаващите живота, и се грижеше за пациентите си с неуморна съсредоточеност и отдаденост.
И не че не я разбираше.
И не че не я обичаше. По дяволите, тя беше умна. Корава. Вероятно бе единствената жена, която смяташе за своя равна, и не, това не беше сексистко изказване. Нямаше и мъж, когото да смята за равен на себе си.
Вероятно така става, когато си син на божество.
Определено не можеше да си се представи с друга, освен със своята Джейн. Проблемът бе, че беше отдаден на войната. Тя беше отдадена на работата си. И в началото, когато всичко беше ново и прясно и желанието да бъдат заедно бе като сърбеж, който трябваше да бъде почесан, за да не полудеят, бяха успявали да намират време.
Ала сега?
Не толкова.
Не беше проблем, помисли си, докато се привеждаше напред и отново се съсредоточаваше върху редицата монитори. Никой от тях нямаше да отиде никъде. Просто… започваше да се притеснява, че и връзката им бе застинала на едно място.
Образът на Лейла, застанала пред Кор, за да предпази умиращата му плът с тялото си, изникна в главата му, отказвайки да си тръгне. Исусе, в този момент тя би посрещнала куршум за него. Глупав ход несъмнено, за който би се разкаяла в мига, в който си спомнеше за малките си, ала в тази частица от секундата я бе водила любовта.
Кор, на свой ред, наистина бе мислил онова, което беше казал, когато бе умолявал да я отпрати, преди да го убие. Копелето беше абсолютно сериозно… и адски влюбено.
Ви се намръщи, осъзнал, че с кучия син имаха нещо общо помежду си. И двамата бяха преминали през военния лагер на Блъдлетър. Готов бе да заложи единствената си топка, че бяха изгубили девствеността си по един и същи начин.
Така че, да, май трябваше да си направят еднакви татуировки „най-добри приятели завинаги“ или нещо такова.
— О, за бога…
Нова глътка водка… докато не дойде време отново да си напълни чашата. Заповяда си да пропъди мислите от главата си и отново насочи вниманието си към мониторите пред себе си и образите на най-различни стаи — в къщата за аудиенции, малкото ранчо, където Лейла и Кор бяха свили любовното си гнезденце, останалите три къщи, които притежаваха в Колдуел, „При Салваторе“, имението и прилежащите му земи.
Признаци за живот имаше единствено в имението. Останалите места бяха затворени заради снежния апокалипсис, както го наричаха по телевизията.
Докато гледаше как братята играят билярд и се смеят, забеляза, че почти всички бяха със своите шелани. Жените в дома имаха свой собствен, независим живот, но в нощ като тази, когато мъжете им си бяха взели почивка от войната, за тях беше приоритет да бъдат заедно с онези, които обичат.
— А аз съм тук с бутилката — измърмори Ви, докато отпиваше нова глътка. — Никак не е зле…
За съжаление, умът му си оставаше упорито, неприемливо бистър. Което означаваше, че всичко го дразнеше, емоциите му заемаха твърде много пространство.
С други думи — усещаше ги.
А той мразеше да изпитва каквото и да било.
Мъчейки се да занимае сивото си вещество с нещо, каквото и да е, той влезе в интернет и реши да прегледа някои от човешките новинарски сайтове. Това винаги беше повод да се посмее. Глупостите, които бяха в състояние да накарат тези идиоти да излязат извън себе си, бяха просто невероятни и в крайна сметка те неизбежно започваха да си крещят през компютрите.
Истината имаше нюанси. Истерията — не.
След като прехвърли Си Ен Ен, Фокс Нюз и TMZ.com, в крайна сметка се озова в ютюб, гледайки клипове на „Имението Маккейми“, което бе едно от любимите му неща и което, както обикновено, го поразведри. Около половин час по-късно получи съобщение, че има нов имейл. Намръщи се и си отвори пощата.