Може би старият вампир беше наясно, че тя има забежки, и се боеше да не го напусне окончателно. В глимерата това би било унижение, което никой не би искал да преживее малко преди смъртта си.
— Да не си болен? — намръщи се тя.
Троу се обърна бавно. Седеше на писалището, което се намираше между двата дълги прозореца с великолепни завеси и стъкло, толкова старо, че беше пълно с мехурчета. Имението беше голямо и построено някак разхвърляно, пълно с антики и мебели, прекалено стари и изискани за такива като сегашната му господарка. Тя вероятно би предпочела да живее в „Комодор“, в луксозен пентхаус с изглед към реката, пълен с бели кожени дивани и репродукции на фотографиите на Мепълторп.
Тя доста обичаше секса. И страшно я биваше в него…
— Троу, сериозно. Какъв е проблемът?
Какво го беше попитала преди това? А… да. И той се беше обърнал, за да се погледне в огледалните стъкла на горните вратички на писалището.
Въпреки че старите стъкла бяха надраскани и напукани, успя да види отражението си достатъчно добре, за да установи, че да, изглеждаше точно така, както преди да отиде в бърлогата на медиума. Гъста руса коса, класически красива челюст и очи с дълги ресници, които използваше доста успешно върху жените.
Не се чувстваше обаче същият. Нещо се беше променило.
Пристъп на тревога премина през тялото му и той сложи длан върху книгата. Начаса се почувства успокоен, сякаш тя бе наркотик. Нещо като червен дим може би. Или пък качествено порто.
За какво говореха…
— Все тая. Ще изляза без теб. — Тя се фръцна неодобрително, чаткането на острите й токчета върху килима звучеше като ругатни, докато отиваше към изхода. — Ако ще бъдеш толкова отнесен, няма да…
Троу примига и разтърка очи. Огледа се наоколо и се изправи, само за да падне в стола, тъй като мускулите на краката му се бяха схванали. На втория опит успя да постигне не само вертикална позиция, но и да пристъпи, макар да се препъваше, докато прекосяваше мекия персийски килим, отивайки към вратата, през която любовницата му си беше тръгнала току-що.
Отвори, без да е сигурен какво точно щеше да й каже. Нямаше обаче полза да се стигне до скарване. Нуждаеше се от нея, от този покрив над главата си и от храна в корема си, за да е свободен да осъществи амбициите си.
Улови се за изящно резбованата каса на вратата на апартамента си и подаде глава в коридора, оглеждайки се на двете страни. Не я видя никъде, така че отиде четири врати по-надолу и почука тихичко. Когато не получи отговор, отново се огледа, за да се увери, че няма никой, и влезе в прасковено-кремавия й будоар.
Няколко от лампите бяха запалени. Върху леглото имаше няколко тоалета. Във въздуха се усещаше миризмата на парфюма й.
— Кора? Кора, миличка, извинявай.
Отиде в огромната бяло-кремава баня. Плотът пред стола за грим и прически беше отрупан с пудри на „Шанел“, тубички, бурканчета, четки. От Кора обаче нямаше и следа.
Троу остави нещата така, както ги беше намерил, и се върна в стаята си. Докато затваряше вратата, погледът му падна върху часовника на бюрото… и се вкамени.
Десет часът. Всъщност малко след десет.
Намръщи се и се приближи до позлатения шедьовър, но това не промени факта, че според стрелките му беше десет часът. Само че Кора току-що му беше казала, че е девет. Нали?
Троу хвърли поглед към Книгата.
Някъде дълбоко в ума си осъзна колко бе странно, че чете от — Съдби, наистина ли бяха минали почти двайсет и четири часа? — и все пак не беше стигнал по-далече от първата страница, която беше прелистил…
Усети как му се завива свят, стаята сякаш се завъртя около него.
Отиде със залитане до писалището и отново седна на твърдия стол, притиснал колене, навел глава, приковал очи в отворената книга. Интересно, нямаше спомен да е наредил съзнателно на тялото си да заеме предишната си поза тук…
Почакай, какво беше…
Защо бе…
Мисли нахлуваха и напускаха ума му, движейки се като облаци по празно небе, нищо не се задържаше, не успяваше да се залови за каквото и да било. Смътно усещаше, че сякаш се изпразва, че части от съществото му се отцеждат от него, но му беше трудно да каже какво точно бе изгубил, нито къде беше отишло.
За миг го проряза страх и той извърна поглед от Книгата.
Разтърка очи толкова силно, че те се насълзиха, и си даде сметка, че няма идея какво беше прочел. Всички тези часове, прекарани пред отворената книга… а той нямаше представа какво бе отпечатано върху която и да било от страниците.