Подчинявайки се на инстинкта, Куин се наведе към Блей и прошепна в ухото му:
— Гледай добре да се заредиш с енергия на Последното хранене. Възнамерявам да не те оставя да мигнеш цял ден.
И като близна бързо шията, на която възнамеряваше да обърне много по-сериозно внимание по-късно, той се отдалечи, преди да му беше станало невъзможно да се откъсне от своя партньор.
Заобиколи основата на стълбището и мина през скритата врата, отвеждаща в системата от тунели, която свързваше отделните части на имението. Подземният тренировъчен център на Братството се намираше на около четвърт миля от имението, свързан с него чрез широк бетонен коридор, осветяван от флуоресцентни лампи на тавана.
Докато го прекосяваше, стъпките му отекваха наоколо, сякаш тежките му обувки аплодираха инициативата му.
Той обаче не беше толкова сигурен, че е прав. Представа нямаше какво изобщо прави тук.
Вратата в дъното на склада се отвори безшумно, след като въведе правилния код, и ето че минаваше покрай рафтове с бележници, хартия за принтер, химикалки и други канцеларски материали. В офиса от другата страна имаше стандартно бюро със стол и компютър и старомоден канцеларски шкаф, ала той почти не ги забеляза, докато отиваше към стъклената врата, извеждаща в коридора от другата страна. С дълги, нетърпеливи крачки мина покрай най-различни свръхмодерни помещения — пълен с всички възможни фитнес уреди салон и стая за вдигане на тежести, съблекални, първата от класните стаи.
Клиничната част включваше няколко помещения за прегледи, операционна и стаи с болнични легла. Доктор Джейн, шелан на Ви, и доктор Мани Манело, партньорът на Пейн, лекуваха всякакви рани, получени във войната, както и наранявания в къщата и дори водеха бременности и раждания — на Малкия Рот, Нала, Лирика и Рампейдж.
Почука на първата врата и не се наложи да чака дори миг.
— Влез! — извика доктор Джейн от другата страна.
Облечена в хирургични дрехи и медицински чехли, добрата лекарка седеше зад компютъра в другия край на богато оборудваното клинично помещение, а пръстите й летяха по клавиатурата, докато попълваше нечий болничен картон. Беше навела глава, а косата й стърчеше, сякаш от часове прокарваше пръсти през нея.
— Един момент… — Тя натисна ентър и се обърна към него. — О, здравей, татко. Как си?
— Опивам се от обичта край мен.
— Онези твои бебчета са невероятни. А аз дори не харесвам деца.
Усмивката й беше нехайна, ала горскозелените й очи бяха остри като лазер.
— Благодарение на теб се справят страхотно.
Иииииииии… тишина. Разговорът замря и Куин закрачи напред-назад, защото не бе в състояние да стои на едно място — разгледа лъскавите стерилни инструменти в шкафовете от неръждаема стомана, поспря пред празното легло под операционната лампа, повдигна кожения си панталон.
Доктор Джейн просто седеше върху малкото си столче и спокойно и безмълвно го изчакваше да подреди мислите си. А когато телефонът й зазвъня, остави да се включи гласовата поща, без дори да погледне кой е.
— Вероятно греша — каза Куин най-сетне. — Така де, какво знам аз.
Доктор Джейн се усмихна.
— Аз пък мисля, че си наистина интелигентен.
— Не и за такива неща. — Прокашля се и си заповяда просто да го каже, въпреки че доктор Джейн не изглеждаше така, сякаш бърза, сам се дразнеше на себе си. — Виж… аз обичам Лейла.
— Естествено, че я обичаш.
— И искам най-доброто за нея. Тя е майката на децата ми. Искам да кажа, след Блей тя е моята партньорка заради децата.
— Абсолютно.
Куин скръсти ръце на гърдите си и спря пред добрата лекарка.
— Не казвам, че разбирам особено от жени. Така де, не знам нищо за настроенията им и всичко останало. Обаче… Лейла много плаче. Искам да кажа, че се опитва да го скрие от нас с Блей, но… всеки път когато отидем да я видим, откривам носни кърпички в кошчето, очите й блестят, а бузите й са зачервени. Усмихва се, но усмивката никога не стига до очите й. Те са… трагични. И аз не знам какво да сторя. Просто знам, че така не може да продължава.
Доктор Джейн кимна.
— Как е, когато е с децата?
— Страхотно, доколкото мога да видя. Напълно им е отдадена и те разцъфтяват под грижите й. Всъщност виждам я поне мъничко щастлива единствено когато ги държи в прегръдките си. — Отново се прокашля. — Така че, предполагам, онова, което се чудя, възможно ли е бременните жени, след като вече не са бременни, да, ами…
Исусе, биеше всички рекорди по изразяване. А и термините, които ръсеше? Още малко и можеха да го пишат доктор като нея.