Тъкмо когато вдигаше пистолета си, телефонът се обади до гърдите му, вибрацията привлече вниманието му, но не го спря. Двамата с Тор натиснаха спусъците едновременно… в същия миг, в който Кор, който не беше идиот, се хвърли на земята.
С бушуващата буря беше като яйцето или кокошката — трудно бе да се каже кое се случи първо, хвърлянето на земята или куршумите.
Докато телефонът на Куин продължаваше да звъни, двамата с Тор се втурнаха да бягат, празнейки пълнител след пълнител натам, където бяха видели копелето.
— Кучи син — процеди Куин, когато стигнаха мястото, където го бяха видели да пада.
Копелето беше изчезнало. Във въздуха не се усещаше миризма на кръв. Нима изобщо не бяха улучили?
Двамата с Тор се огледаха наоколо, а после братът каза:
— На покрива.
Дематериализираха се върху десететажната сграда вдясно от мястото на стрелбата. Нищичко. Видимостта беше толкова лоша, че не можеха да различат дори улицата под тях.
С вятъра, ревящ в ушите му дори през шапката, която беше нахлупил ниско, и очи, овлажнели от студа, Куин почувства раздразнение, което стигаше до мозъка на костите му.
— Не може да е отишъл далече! — надвика той шума.
— Да се разделим. Аз ще тръгна…
— Мамка му! — изруга Куин, когато телефонът му се раззвъня отново. — Кой, по дяволите, ме търси!
Дръпна рязко ципа на якето си и бръкна вътре. Извади шибания телефон и…
Начаса вдигна.
— Блей? Блей…?
Не чуваше нищо, така че посочи към уличката под тях. Тор кимна, а той опита да се съсредоточи и се дематериализира там, където бяха преди малко.
Запуши другото си ухо и повтори:
— Блей?
Гласът на партньора му, разнесъл се от другата страна на пресекващата връзка, беше изтънял.
— … помощ.
— Какво?
— … Северната магистрала. Отбивка…
— Чакай, какво?
— … двайсет и шест…
— Блей?
А после една дума се разнесе, силно и ясно:
— Катастрофа.
— Идвам! — Куин погледна към Тор. — Веднага!
Не искаше да прекъсва обаждането, но съществуваше опасност снегът да повреди телефона му, а можеше да се нуждае от него.
— Да се разделим — каза Тор. — Аз ще тръгна на север…
— Не, не, Блей има нужда от помощ. Трябва да вървя!
За частица от секундата двамата се взираха един в друг. За Куин обаче нямаше никакво съмнение. Любов или отмъщение.
Щеше да избере любовта.
По дяволите, ужасно бе, че Блей беше претърпял катастрофа, но поне му се беше обадил — потърсил го бе, когато наистина имаше значение, и, да, Куин определено щеше да отиде там, накъдето го теглеше сърцето. Дори ако кръвта на Кор изтичаше от рана в гърдите и единственото, което беше нужно, за да го изпрати в Небитието, беше още един куршум, Куин щеше да се разкара от тук.
Виж, с Тор беше друго.
Кор виждаше двамата братя от покрива срещу онзи, върху който бяха те: въпреки белите им якета, поривите на вятъра и сипещия се сняг очертаваха телата им.
Неведнъж през годините Кор можеше да се закълне, че някаква външна сила бе решена да опази живота му. И тази вечер беше един от тези пъти.
И двата пистолета бяха насочени към него, стреляли едновременно, сякаш братята деляха един мозък… или поне пръсти. И все пак незнайно как дори не беше имал нужда от бронираната жилетка, която си беше сложил, преди да облече черното яке в онова ранчо.
Приписваше вината на вятъра. Или по-точно — заслугата.
Дори облечен с дрехи, които го превръщаха в ходеща мишена, дори когато те бяха едва на петнайсетина метра от него, куршумите не го бяха улучили.
А той се беше дематериализирал, без да губи нито миг.
Слава на Съдбите, че под напрежение обикновено ставаше по-фокусиран, освен това беше преценил съвършено правилно на кой покрив ще се качат. Поради което самият той си беше избрал по-ниската сграда зад мястото, където се бяха опитали да го прострелят. Преимуществото му обаче нямаше да трае дълго. Те щяха да се разделят, за да го намерят и да довършат онова, за което бяха дошли.
Този опит за убийство означаваше едно от две неща: бяха тук на своя глава, в разрез със заповедите на краля… или Рот го беше излъгал за намеренията си и цялото Братство го търсеше.
Изглеждал бе искрен, но откъде можеше да е сигурен? А и кой можеше да спори с онези пистолети…
Тор и Куин се дематериализираха. Кор приклекна и стори същото на принципа, че е по-трудно да улучиш движеща се мишена.
Прие физическите си очертания три пресечки на запад от една жилищна кооперация и съгласува местоположението си спрямо картата във фермерската къща. Беше близо, съвсем близо до мястото, посочено в нея.