А ако го преследваха, нямаше по-добро място, където да бъде, отколкото заедно с воините си.
Докато се придвижваше от покрив на покрив, си помисли за времето, прекарано в клоните на дърветата, много преди Блъдлетър да го открие в онази гора. Възможно бе отново да му се наложи да прибегне към уменията си на крадец, в зависимост от това как се развиеха нещата.
Имаше малко амуниции и никакви пари — проблем, който трябваше да бъде разрешен. Но да не избързва.
Дематериализира се в една тясна уличка, тъмна като вътрешността на черепа му. Вятърът не можеше да проникне в този процеп между тухлените сгради, снегът беше натрупал високи преспи в двата й края, по-рехав в средата. Придържайки се от едната страна, той се приведе и пое забързано покрай поредица от врати и от време на време — някой и друг контейнер.
Разбра, че е открил правилния вход, когато видя три драскотини от острие в горния десен ъгъл на касата на вратата. Натисна очуканата стара брава, без да очаква тя да поддаде. Ала тя поддаде.
Оглеждайки се наляво и надясно, а после нагоре, Кор влезе вътре, затваряйки след себе си, без да каже нито дума. Миризмата му щеше да оповести появата му така, както миризмата, която го посрещна, издаде, че мъжете му са били тук съвсем наскоро. Преди броени часове.
Това бе мястото, където бяха отседнали.
Прозорците бяха заковани, вратата — затворена зад гърба му, така че той реши да рискува и да запали втората сигнална ракета. Трептяща червена светлина изригна от върха и той описа бавно кръг.
Беше изоставена ресторантска кухня, пълна с покрити с дебел пласт прах чинии и тигани, щайги и пластмасови кофи. Имаше обаче и признаци на обитаване — празни места до стените, където едри тела се бяха излягали, за да си отдъхнат.
Кутиите от пица „Домино“ го накараха да се усмихне. Копелетата открай време харесваха тези пици.
След като обиколи кухнята, а после отиде в ресторантската част отпред, която се оказа също така празна, разхвърляна и със заковани прозорци, се върна при вратата, през която беше влязъл.
И отново прекрачи в бурята навън.
41
Беше добър план.
И както всички добри планове, които накрая се проваляха, и този беше започнал без проблеми: Блей беше седнал зад волана на новия седан волво на родителите си, с баща му до него, а майка му — отзад, облегната на вратата и вдигнала пострадалия си крак върху седалката. Е, да, бяха се поизмъчили, докато излязат от алеята пред къщата, но бяха успели да стигнат до главния път и дори да се качат на магистралата без проблем.
Естествено, магистралата беше затворена, но това беше щатът Ню Йорк — хората бяха казали майната му и бяха оставили успоредни дири в средата на двете ленти, отиващи на север. Единственото, което трябваше да стори, бе да влезе в коловозите и да поддържа равномерна скорост, докато предното стъкло се превръщаше в онова, което Хан Соло виждаше всеки път, когато Хилядолетният сокол направеше скок в хиперпространството.
Така че, да, в началото всичко вървеше добре. Бяха слушали Гарисън Кейлър и бяха припявали заедно на неговата версия на „Кажи ми защо“, и почти бяха успели да забравят факта, че наближават дългите отбивки, където нямаше да могат да слязат от магистралата в продължение на десет, петнайсет или дори двайсет километра.
Нещата се бяха влошили без никакво предупреждение — пъплеха с шейсет километра в час по коловозите, спускайки се по едно нанадолнище, когато волвото се бе натъкнало на заледен участък, пред който гумите и предавката му се бяха оказали безсилни.
В един момент си караха безметежно, в следващия, като на забавен кадър, описваха пирует и се приземяваха в канавката.
Буквално.
С предницата назад.
Добрата новина според Блей беше, че бе успял да забави достатъчно, та въздушните възглавници да не се задействат и да фраснат него и баща му в лицата. Лошата? „Канавката“ бе по-скоро нещо като огромно дере, способно да поглъща шведски коли цели.
Първото, което Блей стори, бе да провери дали майка му, която нямаше как да си сложи колан, е добре.
— Как сме на задната седалка?
Опитваше се да звучи небрежно, но не си пое дъх, докато не видя майка му да вдига палци.
— Е, това беше вълнуващо. А аз съм съвсем добре.
Майка му и баща му забъбриха нервно, а той отправи поглед нагоре, нагоре, където беше магистралата. След това изключи двигателя. Съществуваше немалка вероятност ауспухът да е задръстен със сняг, а ако отоплението продължеше да работи, като нищо щяха да се събудят мъртви, преди да бъдат изпепелени от слънцето на сутринта.