Преди да се върне в колата, отиде до предния капак, коленичи и извади швейцарското си ножче. Не носеше ръкавици, така че трябваше да работи бързо, избърсвайки снега, за да развие двата болта, задържащи регистрационната табелка на мястото й. Свали я, а после мина отзад и стори същото със задната, прибирайки и двете в якето си.
Дематериализира се обратно в колата и се усмихна на родителите си.
— Веднага се връщат. Няма проблем.
Майка му кимна и се усмихна.
— Те са върхът.
— Аха. — Блей посочи към жабката. — Хей, татко, имаш ли нещо против…
— Вече го направих.
Баща му му подаде регистрационния талон и застраховката на колата, които Ви беше подправил, и той прибра и тях в якето. Номерът на шасито беше изтрит, веднага щом бяха купили колата, именно заради случаи като този — когато си вампир в света на човеците и катастрофираш, нерядко просто си вдигаш чукалата, защото разправиите не си заслужаваха.
За бога, щяха да минат ден-два, ако не и повече, преди който и да било изобщо да е в състояние да се добере до седана, така че бе най-лесно направо да отпишат колата.
Загледан през страничния прозорец, Блей усети как в него се гъне тревога, която нямаше нищо общо нито с крака на майка му, нито със снежната буря.
„Не можеш да вървиш назад — помисли си. — Единствено напред.“
— Тази кола наистина ще ми липсва — подхвърли майка му. — Тъкмо започвах да свиквам с нея.
— Ще си вземем друга, миличка — отвърна баща му. — Може ти да я избереш.
Твърде жалко, че не можеш да отидеш в автокъща за връзки и да си купиш онова, което си разбил, но с технологични подобрения и по-добро окачване на партньора ти.
Само че в живота не ставаше така.
42
Седнал зад волана на хамъра, Куин имаше чувството, че му отне цял месец, докато стигне до мястото, където волвото беше полетяло от магистралата. Макар че, помисли си, когато най-сетне видя километричния камък, който чакаше толкова отдавна, вероятно би трябвало да е благодарен, че изобщо бе успял да дойде. Вторият му нов джип наистина си го биваше, гумите с дълбоки грайфери, подсилени с гигантски вериги, и широкото междуосие бяха именно това, от което се нуждаеше в нощ като тази. В която спасяваш любовта на живота си и родителите му насред снежна буря.
Ала дори с впечатляващите качества на колата, видимостта беше ужасна и веднага щом набра достатъчно скорост, беше принуден да угаси фаровете и да кара на габаритни светлини: с острото си зрение успяваше да вижда достатъчно, а това решаваше проблема със заслепяването, когато ксеноновите лъчи срещаха снежинките.
Подмина километричния камък и отби на банкета. Присви очи (не че това помогна особено) и се опита да види къде точно бяха излезли от пътя от насрещните, отиващи на север платна.
Бързо се отказа и като изви волана наляво, мина в насрещния (и несъществуващ в момента) трафик и пое по магистралата в неправилната лента. Запали страничния прожектор и го завъртя на една страна.
Откри волвото след около триста и петдесет метра и при вида на комбито, килнато на около два-три метра под строшената мантинела, едва не повърна. Вместо това удари спирачка, мина на неутрална предавка и отвори вратата.
Волвото беше поднесло в подножието на един хълм и се беше забило челно в снега така, че вратата на шофьора не можеше да се отвори. Блей и семейството му се бяха възползвали от другата страна и двамата мъже тъкмо изнасяха Лирика от задната седалка. Лицето й беше разкривено от болка, но тя не се оплакваше. Мъчеше се да се усмихва.
— Здравей, Куин — извика в бурята, когато той се заспуска към тях.
Това бе всичко, което успя да каже — тръскането очевидно я убиваше и на Куин му се искаше да може да помогне.
Междувременно Тор стоеше наблизо, с одеяло и термос в ръце. Куин беше останал изумен, когато го видя да се появява, и определено се радваше да знае, че братът удържа фронта, докато той отиде да докара хамъра.
— Аз ще я кача — заяви бащата на Блей, както би сторил всеки обвързан мъж.
От уважение към него всички се отдръпнаха, докато той вземаше своята шелан на ръце. Блей тръгна след него, подкрепяйки родителите си нагоре по насипа към хамъра, докато Тор се оглеждаше в бурята за следи от врага, а Куин изтича напред, обърна джипа и отвори задната врата.
Господи, дано не се появят никакви човеци. Особено такива в полицейска кола.
Мина сякаш цяла вечност, преди Лирика да бъде настанена сигурно на задната седалка. Куин си пое дълбоко дъх. Все още обаче им предстоеше да се доберат до имението невредими.
Блей се качи на седалката до него, а баща му седна отзад, до Лирика. Тор се приближи и Куин свали стъклото на прозореца си.