— Братко, мислех, че тази нощ никога няма да настъпи. — Зайфър затвори очи. — Изгубил бях надежда.
— Аз също — отвърна Кор дрезгаво. — Аз също.
Зайфър отстъпи назад и Балтазар се приближи на неговото място, както и останалите.
Една по една бяха разменени прегръдки, мощни потупвания по силни рамене. Ако в очите имаше сълзи, те не бяха пролети, но никой глас не бе способен да изрече и дума… дори Син го стисна в прегръдката си, най-слабата от всички, но все пак.
Мисиите им да открият Кор жив постепенно се бяха превърнали в неизречена на глас решимост, че може би ако научеха какво се беше случило или успееха да намерят останките му, за да ги погребат както подобава, навярно биха могли да открият някакъв покой. Ала много отдавна бяха изгубили надежда, че подобна среща е възможна. Това жизненоважно завръщане бе дар, на който никой отдавна не дръзваше да се надява.
— Братството ли беше? — попита Балтазар. — Заловиха ли те?
— Да.
Начаса студеният, застинал въздух се изпълни с ръмжене като от глутница вълци, обещание за болка, нанесена в замяна на злото, причинено на един от тях.
— Не — рече Кор. — По-сложно е от това.
Скрит от другата страна на улицата, Кор беше наблюдавал входа на изоставения ресторант, за да види дали някой от бойците му няма да се появи, преди да е съмнало. Предпочел бе да прекара нощта така, вместо в неприветливата вътрешност на постройката, при положение че Куин и Тор, а може би и други от братята го преследваха, боеше се да не бъде хванат натясно и убит.
Така че се бе спотаил в една стара къща, която предлагаше добра видимост и достатъчно стъкло, през което да се дематериализира, ако дори само нещо в свиренето на вятъра не му харесаше. Докато времето се точеше бавно, мислите му често се отправяха към Лейла, което беше добре дошло, тъй като образът й в ума му сгряваше тялото му и го държеше нащрек през нетипичната за него умора. Докато зората все повече приближаваше, той нямаше план за това какво ще стори, когато съмне, освен заключението, че няма да се върне в ранчото.
Поне след изгрева на слънцето нямаше да е нужно да се тревожи, че братята все още го издирват. Дневната светлина представляваше същият проблем и за тях.
А после другарите му бяха пристигнали, материализирайки се от бурята като призраци в гробище. Толкова бе щастлив да ги види отново, че бе отворил уста, за да ги извика от мястото си на прозореца. Ала годините на военна подготовка го спряха, преди от устата му да бе излязла и сричка на поздрав.
Трябваше да повика на помощ цялата си воля и да изчака малко, за да се увери, че никой не ги е проследил.
А докато влизаше в бърлогата им, не беше сигурен как ще го посрещнат, разтревожен, че властта, която бе налагал с такава желязна ръка, бе довела до необратим бунт.
Вместо това бе посрещнат като брат. Някой, за чиято смърт бяха скърбили горчиво.
О, как копнееше да може да остане малко по-дълго, потопен в този дух на другарство, в тази емоционална среща. Само че не разполагаше с много време и колкото по-дълго беше с тях, толкова по-малко бяха в безопасност те.
— Значи, избяга от Братството? — подхвърли някой с гордост. — Колко от тях успя да убиеш?
Кор си помисли за Куин, мъчещ се да разбие портата в онази пещера.
— Не убих нито един от тях. И не съм свободен.
— Какво означава това? — попита Зайфър.
На нетрепващата светлина на електрическото фенерче Кор скръсти ръце на гърдите си и изгледа копелетата един по един.
— Заклех се пред Слепия крал. Врекох се във вярност на трона.
Тишината, последвала тези думи, можеше да се очаква.
— Значи, си бил принуден? — предположи Зайфър. — Платил си за свободата си, вричайки се във вярност на Рот?
— Не, врекох му се, след като се освободих.
Балтазар поклати глава.
— Заради Избраницата.
— Не, заради краля. — Кор говореше бавно и ясно, разчитайки дългите години, през които бяха оцелявали заедно на бойното поле, да придадат убедителност на думите му. — Отдадох верността си на Рот, син на Рот, по собствена воля, независимо от Избраницата Лейла и не за да изкупя предишните си постъпки.
— Значи, си се подчинил? — попита Зайфър.
— Да. И ви казвам, че кралят иска и вашите клетви.
— Заповядваш ли ни го? — поиска да узнае Зайфър.
— Не. — Кор отново срещна очите на своите бойци. — Иска ги в замяна на това да бъдете освободени от смъртна присъда. Ще помилва всички ви за извършеното предателство и ще ви позволи да се завърнете в Древната страна, ако отидете при него и му се закълнете във вярност.
— Но ти не ни заповядваш да го направим?