— Ще се бия рамо до рамо с всеки от вас до нощта, когато умра. Ала никога няма да ви принудя да преклоните глава пред някого. Уважавам ви твърде много, за да го сторя, а и подозирам, че Рот ще разбере. Въпреки че е сляп, той вижда нещата със забележителна яснота.
Думите му бяха последвани от мърморене. А после един дълбок глас каза:
— Какво са сторили с теб.
Беше Син и не беше въпрос.
— Опазиха ме жив.
— Предател. — Другият мъж пристъпи напред. — Предател, изменил на краля им, и те опазиха жив?
— Бях ранен. Те ме прибраха и ме опазиха жив.
Зайфър поклати глава.
— Никой не би нарекъл Кор слаб. В това няма смисъл.
— Но е истината. — Кор вдигна ръце към небето. — Давам ви единствено истината. Бях ранен на бойното поле, те ме плениха и се погрижиха да оцелея. — Е, да, за да могат да го изтезават. Само че той искаше между Братството и копелетата да има мир, така че щеше да им спести тази част. — Избягах и ето че сега съм при вас.
— В това няма смисъл — каза Син с ниския си зъл глас. — Ако си избягал, как така си се врекъл във вярност на Рот? Да не си бил пленен от част от Братството, за която Рот не знае?
— Подробностите нямат значение.
— Как ли пък не. И не разбирам тази клетва. Не е в природата ти да се подчиняваш на когото и да било.
Кор се усмихна студено.
— От доста отдавна не съм те чувал да говориш толкова много, Син.
— Ако съществува тема, за която си заслужава да говорим, това е тази. И отново ти казвам, в това няма никакъв смисъл и не разбирам защо си се преклонил пред някого.
— Мисленето ми узря.
— Или пенисът ти.
Без да се замисли, Кор доближи лице на сантиметри от това на Син, макар другият воин да бе много по-тежък от него.
— Мери си приказките — каза, оголвайки зъби. — В миролюбиво настроение съм, но то не е безгранично.
Двамата останаха така, око до око, гърди до гърди, в продължение на известно време, докато останалите се отдръпнаха, в случай че избухнеше сбиване.
— Заради една жена… — провлачи Син.
— Заради любовта на живота ми. Никога не го забравяй, копеле.
Докато Кор говореше, мирисът на обвързването му изригна и това привлече вниманието на другия мъж. Син повдигна високо вежди и потръпна леко, толкова, че можеше да го забележи само някой, който го познаваше до мозъка на костите… като Кор.
След миг кимна едва забележимо, но неопровержимо.
— Имаш извиненията ми.
— Приемам ги. А тя няма нищо общо с това. — Останалите си поеха дълбоко дъх, докато агресията във въздуха се разсейваше, ала Кор не им даде време да си отдъхнат. — Както казах, в замяна на вашите клетви, Рот ще ви освободи от всяко наказание, но трябва да се върнете в Древната страна. Както и аз.
Зайфър се разсмя.
— Именно там възнамерявахме да бъдем сега. Канехме се да заминем, но снегът ни попречи да отпътуваме така сигурно, сякаш повторната ни среща е била предначертана от Скрайб Върджин.
— Щастливо стечение на обстоятелствата.
Умълчаха се и Кор остави на момчетата си достатъчно време, за да го огледат изучаващо, докато мислеха върху онова, което им беше казал. Не можеше обаче да се бави сред тях още дълго.
Тази нощ веднъж вече бяха стреляли по него. Не искаше да им навлече нежелана среща с братята.
— Това са възможностите пред вас — заяви. — Ще ви оставя да помислите. Ако изберете да не се подчините, съществува голяма вероятност, върнете ли се в родината, да бъдете в безопасност за известно време. Ала това е съществуване, от което лично аз съм ужасно уморен. Винаги ще сте принудени да се оглеждате през рамо, а вярвайте ми, Рот ще дойде за вас. Може да отнеме известно време, тъй като в момента вниманието му е погълнато от по-важни неща. Но рано или късно, отмъщението му ще ви застигне. Той е мъж на мира, но не и на кастрацията.
— Почакай — намеси се Балтазар. — Ако ти си с краля, защо да не е безопасно да бъдем край теб? Предполагам, че затова си тръгваш.
Кор се поколеба, а после реши, че има неща, които не бива да крие от тях.
— Сред Братството има такива, които не приемат клетвата ми.
— Бащата на малките на Избраницата — предположи един от бойците му.
Кор не каза нищо, тъй като това беше логично заключение, но не влизаше в работата на никого. Никога не бе отричал, че Избраницата Лейла е бременна, но и никога не бе говорил за това. И определено нямаше намерение да обсъжда личния си живот с когото и да било, сега или когато и да било.
Отправи се към вратата.
— Ще ви оставя. Имате много, над което трябва да помислите. Ще се видим след двайсет и четири часа на мястото ни за среща. Тогава ще ми дадете отговора си.