Лейла погледна разтревожено към леглото, но той вдигна ръце.
— О, няма да бъда тук, когато идваш. Знам, че искаш усамотение, и ще уважа това. Освен това искам да ти помогна. Вече ти се струпа толкова много.
Състраданието и разбирането на Ласитър бяха толкова неочаквани, че Лейла се просълзи.
— О, прескъпа Скрайб Върджин, толкова съм… — Тя млъкна, осъзнала, че този призив вече няма смисъл. — Ъм…
— Да, не съм девствен и мразя да пиша. Така че ще трябва да измислим друго име. Мислех си за нещо като високопочитаеми грансиньор, но ми се струва, че човеците са ме изпреварили, по дяволите.
— Ъ… — Лейла заекна отново, прекалено шокирана, за да се сети какво да каже. — Е, сигурна съм, че ще измислиш нещо.
Един господ знаеше какво щеше да бъде то.
— А що се отнася до тези покои — добави, — не искам да ти бъда в тежест. Ще се преместя в общите спални…
— А, не, аз не спя тук. Само си донесох някои дрехи, да видя какво е усещането, това е всичко. И аз все още свиквам с това повишение… нали се сещаш, опитвам се да открия с какви сили разполагам. — Той се приведе заговорнически към нея. — С други думи: колко мога да направя и да ми се размине. Хей! Знаеше ли, че мога да правя сняг?
— Какво?
— Сняг. — Той изимитира как нещо се сипе, като зашава с пръсти. — Мога да направя цял куп сняг. А знаеш ли какво ще е още по-забавно? Да гледам как човешките учени се мъчат да открият причината за бурята там долу. Ще почнат да говорят за метеорологични условия и промяна на климата, но просто трябваше да помогна на момчето ти.
— Кор? Извинявай… не разбирам.
— Дълга история. Както и да е, как си? Как са децата?
Все едно не се случваше нищо особено.
— Извинявам се, ъ, а…
— Да опитаме с ваше превъзходителство.
Лейла примига.
— Добре. Извинявам се, ваше превъзходителство, но как помогна на Кор?
— Трябваше да задържа бойците му на този континент. Така че направих снежна буря.
— Значи, ги е намерил!
— Знаеш ли, оказва се, че съдбата отваря доста работа на някой като мен. — Ласитър сви рамене. — Кой да предположи, че са нужни толкова усилия, за да дадеш на хората шанс да използват свободната си воля. Сякаш светът е шахматна дъска за всеки човек, за когото отговарям. Така че играя около сто хиляди различни партии едновременно.
— Леле.
— Нали? Слава на Бога за синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност. — Той се ухили, а после се намръщи. — Всъщност по-скоро слава на мен за него.
Лейла не можа да сдържи усмивката си.
— Определено ще бъдеш нещо различно, ваше превъзходителство.
Ласитър размърда рамене.
— Не, звучи странно. Да опитаме с високопреосвещенство.
— Добре, ваше високопреосвещенство.
Ласитър изпука врата си.
— Не. И това не става. Ще трябва да поработим върху въпроса с титлата… о! — Падналият ангел… ъ, главата на всичко… ъ… подскочи, сякаш го бяха смушкали. — Окей, трябва да вървя. Грижи се за себе си и знаеш какво трябва да направиш сега.
— Така ли?
— Аха. Имаш карта, която трябва да изиграеш, ход, който да направиш. Знаеш какъв е. И не забравяй — той допря показалец до устните си, — шшшшшт. Новата ми професия ще бъде малката ни тайна до по-нататъшни инструкции.
— Но, разбира се…
— Чао, чао!
С тези думи той просто се изпари сред водопад от проблясващи искри, посипали се по пода… в същия миг, в който Кормия се появи на отворената врата на покоите.
— Как мина всичко? — попита тя.
„А, значи, си беше тръгнал, за да не го видят“ — помисли си Лейла. Тръсна глава, за да дойде на себе си, и отвърна:
— О, а, чудесно. Наистина добре, благодаря.
Другата Избраница се приближи до малките.
— Здравейте, мъничета. Събуждате ли се вече?
Лейла отиде незабелязано до дрешника и затвори вратата, така че зебровият клин да не се вижда, а после опита да се усмихне така, сякаш не знаеше онова, което знаеше, и не беше чула онова, което беше чула.
— Справиха се отлично. Придържахме се към режима им, разбира се. Нека само взема багажа ни и можем да тръгваме.
Отиде при сака, където беше прибрала и използваните пелени, и го преметна през рамо. След това се приближи до леглото.
— Сигурна съм, че Куин няма търпение да ги види. Знам, че аз нямах, когато… Както и да е, радвам се, че отново дойде да ми помогнеш за пътуването. Благодаря ти.