Той бе твърдо решен да я остави на мира. И това все още й се струваше добър план.
Странно бе обаче да ти липсва някой, когото не познаваш. Ала сърцето я болеше мъничко при мисълта никога вече да не го види.
Все едно. Вероятно бяха просто хормони. Или пък тъгата заради всичко случило се, когато бе напуснала Мичиган, се прехвърляше в други аспекти от живота й.
Да, вероятно беше това.
Защото как бе възможно да скърбиш за някого, когото си познавал едва двайсет минути?
46
Куин влезе в стаята с близнаците, очаквайки да бъде насаме с тях и да ги приготви за гостуването у родителите на Блей, но завари Кормия да ги слага в люлките. Добрата новина? Поне Лейла я нямаше, макар да долови миризмата й във въздуха, а обидата стана още по-голяма, когато се приближи до люлките и усети, че децата миришат на нея.
Без да обръща внимание на шелана на Фюри, той отиде право в банята, сложи двете сини ванички в двата дълбоки умивалника и пусна топлата вода.
Когато се върна, Кормия го погледна с директност, която не му хареса.
— Искаш ли да ти помогна да ги изкъпеш?
Сякаш не можеше да се справи сам.
— Не, благодаря.
Избраницата се поколеба, все така застанала до люлките.
— Слушай, знам, че ситуацията в момента е наистина трудна.
„Всъщност не знаеш“ — помисли си Куин.
— Само че — продължи тя — на Лейла толкова й хареса да бъде с тях, а както виждаш, за тях също е било чудесно.
Е, все още дишаха, ако не друго. Това поне беше вярно.
— Наистина мисля, че…
Куин вдигна ръка.
— Благодаря ти за цялата помощ и загриженост. Наистина, страхотна си. Не мога да ти кажа колко съм ти благодарен.
Внимателно, но твърдо, той я улови за лакътя и я поведе към вратата.
— Сериозно, просто страхотно.
В мига, в който тя пристъпи в коридора със статуите, Куин затвори вратата и я заключи… след което дойде ред на къпането. Увери се, че водата е точно толкова топла, колкото трябва, и изкъпа първо Рамп, защото да се оправя със сина си беше по-лесно в толкова много отношения, след което насапуниса и изплакна набързо и Лирика.
Когато ги върна, порозовели и сгрени, в люлките им, си помисли, че ще трябва да ги облече за вълнуващото им пътуване извън имението.
Влезе в дрешника, където имаше две ракли, поставени една до друга, и се зае да отваря чекмеджета, дивейки се на мъничките дрешки вътре, гащеризончета и малки ризки, панталонки и полички. За миг се зачуди колко ли време отнема да бъдат изпрани, сгънати и прибрани на правилното място, всичко розово — в едната ракла, всичко камуфлажно и тъмносиньо — в другата.
Лейла обичаше да издокарва Лирика, така че той й облече чифт миниатюрни дънки и червена ризка на брат й, след което напъха Рамп в най-мъничкия костюм с папийонка, невиждан някога на друго, освен на кукла Кен.
Погледна часовника, мислейки, че ще има време да си вземе душ, ала времето сякаш се беше изпарило. Възнамерявал бе да отиде у родителите на Блей доста преди Първото хранене да бъде сложено на масата, ала с тази скорост? Късмет щеше да има, ако успееше да заведе хлапетата там, преди да са станали достатъчно големи, че да шофират. И това бе, преди да се залови за мъничките обувчици и палтенца, а след това да ги настани в бебешките кошници.
Когато най-сетне и двете деца бяха с чисти пелени и увити в дрехи, палтенца, ръкавички и шапчици и след като ги опаса с колани така, сякаш съществуваше опасност да затанцуват брейк в подплатените кошчета, буквално погледна към леглото, мислейки си, че май има нужда да подремне.
Същият вампир, чиято работа бе да воюва с лесъри, които се опитваха да го убият. Не беше като да сравняваше това с някаква си работа зад бюро.
— Добре — заяви на двете личица, вдигнати към него. — Готови ли сте? Да го направим…
В този миг воня, която беше нещо средно между смрадлива бомба, умрял гущер и гниещ плод, достигна до ноздрите му и едва не накара синусите му да сдадат багажа.
Исусе Христе. Беше от онези миризми, от които очите ти се насълзяват, а носът ти заплашва да си вдигне чукалата и да те остави с две черни дупки насред физиономията.
— Ти майтапиш ли се?
За частица от секундата се поколеба дали да не тръгнат така. Можеше да отвори прозорците на хамъра, да надуе отоплението и с допълнителната доза кислород, би могъл да стигне някак.
Не можеше обаче да връчи нещо такова на майката на Блей. Тя вече имаше счупен глезен. Едно вдишване от този смъртоносен облак като нищо щеше да я издуха през стената.