— Кажи ми — рече, преди да я целуне, — с малките всичко наред ли е? Добре ли са? Ами ти?
Лейла затвори очи за миг. Да попита за децата на мъж, който не го бе зачел по никакъв начин, й се стори толкова мила и великодушна постъпка.
— Лейла? — Кор се дръпна назад. — Всичко наред ли е?
Тя примига учестено.
— Да, да, съвсем добре са. Прекарахме си прекрасно. Те са възхитителни. Истинска благословия.
За миг си позволи да си помечтае как той се среща с Лирика и Рамп, как ги държи на ръце и ги опознава. Ала това никога нямаше да се случи, и то не само защото Кор щеше да се върне в Древната страна.
— Ами ти? — попита го. — Ти добре ли си?
— Сега вече, да.
Устните му откриха нейните, ръцете му отново се обвиха около нея и той я повдигна от пода, притискайки я плътно до могъщото си тяло. Сливайки устите им в едно, той я прикова към стената.
Лейла простена и обви крака около кръста му, накланяйки глава на една страна, след което го целуна неудържимо. Цялата й тревога, загрижеността и притеснението й за него, за малките, за Куин, стресът й… всичко се изпари, вкусът и мирисът му бяха единственото, което тя усещаше.
Твърде скоро Кор се отдръпна назад и пламналите му очи се плъзнаха по косата и раменете й. Представяше си я гола, помисли си Лейла. Спомняше си я точно как изглежда, обгърната единствено от страстта си…
— Кога яде за последен път? — попита я.
Окееееей, май не беше познала за какво си мисли.
— Не знам. — Лейла премести ръце от раменете върху тила му. — Целуни ме отново… о, целуни ме…
— Сега ще те нахраним.
С тези думи той я настани на един стол, сякаш тежеше не повече от перце. И тъкмо когато Лейла се канеше да изтъкне, че след като правят любов, ще имат предостатъчно време да мислят за калории, той разкопча черното си яке.
Което беше стъпка в правилната посока.
— Това бронирана жилетка ли е? — попита тя.
Той сведе поглед към гърдите си.
— Да.
Лейла затвори очи за миг и не бе само от облекчение. Беше и защото й се искаше войната да не съществува. Никой от неговия лагер да не се беше опитвал да простреля Рот. Да нямаше причина той да се притеснява за пистолети, ножове и каквито и да било оръжия, вдигнати срещу него.
— Какво ти се хапва? — попита я, докато оставяше якето настрани и се заемаше с каишките на бронираната жилетка. — Имай предвид, че не съм кой знае какъв готвач. Ще ми се обаче да можех да ти приготвя най-изискано пиршество.
Принцепс или просяк, готвач или не, помисли си тя, изобщо не ме е грижа.
Особено ако продължиш да си сваляш…
— Почакай, да не си ранен? — попита и се надигна от стола.
— Какво?
— Ранен си.
Докато Кор сваляше жилетката, Лейла посочи петното засъхнала кръв над кръста му. И преди да е успял да го омаловажи, се озова до него и вдигна тениската, ахвайки при вида на раната.
— Простреляли са те. — Какво друго би могло да остави подобна ивица? Със сигурност не и нож. — Какво се случи?
Той сви рамене.
— Не го усетих.
Лейла натисна ръцете му надолу, когато той опита да се закрие.
— В банята. Веднага. Хайде.
Не изглеждаше склонен да й се подчини, така че тя го улови за ръката и го затегли след себе си, принуждавайки го да слезе в мазето и да влезе в спалнята, която бяха споделили предишната нощ. Когато отидоха в банята, Лейла пусна топлата вода в мивката, взе сапун и кърпа и се залови да съблече тениската му.
— Лейла…
— Кор — промърмори тя, имитирайки отегчения му глас. — И, да, знам, че няма смисъл да те моля да отидеш при Хавърс или да ми позволиш да повикам доктор Джейн. Така че, като отплата за сговорчивостта ми, ще ми позволиш да почистя раната ти.
— Вече е зараснала.
— Така ли?
Лейла навлажни кърпата и капна малко сапун.
— Затова ли отново започна да върви, след като си свали жилетката? А сега събличай тази тениска или ще извадя ножицата.
Кор взе да мърмори, но все пак се подчини… и изохка, когато тя се залови да избърше внимателно ивицата възпалена и разкъсана плът. Когато изчисти кръвта, установи, че куршумът само го беше одраскал, улучвайки го отстрани на жилетката, където тя не беше подплатена, може би защото беше скачал или тичал, когато това бе станало. След това жилетката се беше върнала на място и бе запечатала раната, притискайки я затворена, докато не беше съблечена.
Или поне това бе нейното съвсем не експертно заключение.
— Е, какво се случи? — Лейла изплакна кърпата и се залови да отмие сапуна. — Е?