Лирика, от друга страна, очевидно знаеше какво става.
— Защо не отидеш да го доведеш? — След това погледна към своя хелрен. — Миличък, ще отидеш ли да вземеш Лирика от онова гълтащо бензин чудовище?
Докато бащата на Блей се втурваше да изпълни поставената задача, на Куин му се прииска да прегърне Лирика. Така и направи и фактът, че тя прие прегръдката му на драго сърце, му вдъхна надежда.
— Хайде, върви — прошепна в ухото му. — Оправете това между вас, каквото и да е то. Ние ще се погрижим за малките.
Когато Куин се изправи, част от онова, което изпитваше, трябва да бе проличало в изражението му, защото тя протегна ръка и го помилва по лицето.
— Обичам те, дори изборът ти на автомобил да ме ужасява. Колко харчи?
— Да, ама ни докара невредими в тренировъчния център снощи — подхвърли бащата на Блей, когато се върна с малката Лирика. — Твоят приус не би успял да излезе и от алеята.
Сякаш знаеше, че е отишъл толкова далече, колкото беше безопасно да стигне, Рок намигна на Куин, усмихна се с обич на своята шелан и се отправи към къщата с двете кошници в ръце, сякаш го преследваха с навития на руло манифест на някоя природозащитна организация.
— Недей да бързаш — каза Лирика на Куин. — Ще прочета някои статии за промяната на климата на малките ти. Може да им пусна и лекцията на Бил Гейтс за въглеродните емисии.
Куин й помогна да се прибере в къщата, макар тя да се опита да се възпротиви на ръката му върху лакътя си. Оказа се права: канелата и подправките действително ухаеха прекрасно, топлината на огъня, напален във всекидневната, беше съвършена в студена нощ като тази и всичко сякаш грееше от обич.
Стегна се и подмина кухнята, на път към задната веранда. Преди да отвори вратата, поспря, за да се увери, че яката на ризата му е сгъната както трябва и че вълненото му палто също е безупречно. Освен това провери дали не е изцапан с бебешка пудра.
А после…
През стъклото в горната част на вратата видя Блей да стои в студа само по пуловер, зареял поглед към замръзналото езеро. Крайчето на цигарата му присветна в оранжево, когато всмукна от нея, и над червенокосата му глава се изви облаче дим.
Имаше царствен вид в сдържаността си, изпънал рамене, присвил очи към нещо в далечината, стъпил твърдо върху празната веранда.
Нещо подтикна Куин да почука, преди да излезе при него навън.
Блей не се обърна. Просто сви едва-едва рамене.
„Просяците не могат да избират“ — помисли си Куин, докато отваряше вратата и пристъпваше в ранната зимна нощ.
А той определено беше готов да проси.
— Още една печена филийка? — предложи Кор от другата страна на масата.
Лейла поклати глава и избърса уста с една салфетка, след което се облегна назад.
— Мисля, че се нахраних, благодаря.
Превод: погълнах две препечени филийки, две яйца и чаша чай. Може ли вече да приключваме и да слезем долу, за да правим любов?
— Нека ти приготвя само още една. Още чай?
Кор стана от масата и по раменете и неодобрителното му изражение Лейла се досети, че — незнайно как — му е ясно, че го лъже за това, че се е заситила. И няма никакво намерение да се остави да бъде отклонен от намерението си да я нахрани както трябва.
— Да, моля.
Тонът й казваше по-скоро „майната му на това“, отколкото „благодаря за чая“, но така ставаше, когато една жена бе сексуално незадоволена.
— Защо не го занесем в спалнята? — предложи тя, мислейки си, че по този начин ще бъдат по-близо до леглото, което щяха да обърнат с главата надолу. — Всъщност мисля, че ще сляза там още сега.
Кор пъхна две филийки бял хляб в тостера и натисна копчето.
— Ще ти донеса всичко. Върви и си вдигни краката, остави ми чашата си.
Докато отиваше към вратата на мазето, Лейла поспря и погледна през рамо. Сиво-бялата кухня беше малка и тялото на Кор я караше да изглежда още по-малка, сякаш немска овчарка беше влязла в кукленска къща. Беше толкова несъвместимо — този воин, приведен над тостера, следящ внимателно изпичането на филийките.
Нито прекалено малко, нито прекалено много.
А после — масло. Подхождаше към намазването на хрупкавата повърхност със сладко масло със сериозността и вниманието на кардиохирург.
Точно така си беше мечтала да се отнася към нея мъжът, когото обича… и то нямаше нищо общо с това дали беше Първото хранене, или Последното, ден или нощ, зима или лято. Загрижеността на Кор показваше, че тя има значение за него. Че го е грижа за нея.
Че я вижда.
След като цял живот бе една от многото за едно божество, бе рядък дар да бъде единствената за един простосмъртен. Ала дяволите да го вземат, защо не можеха да правят секс точно сега?