Когато слезе в подземието, намали осветлението и включи телевизора, надявайки се да попадне на някой от романтичните филми, които Бет и Мариса обичаха да гледат по кабелната. Новини. Новини. Реклами. Реклами…
Защо се бавеше толкова, помисли си, хвърляйки поглед към стълбите.
Реклами. Реклами…
О, този си го биваше. „Докато ти спеше“.
Къде беше Кор обаче?
Най-сетне, сякаш след цяла вечност, го чу да слиза по стълбите.
— Включих алармата — каза той.
Лейла спря звука на Сандра Бълок, която тъкмо се опитваше да вкара коледно дръвче през отворения прозорец на апартамента си, след което се опита да придаде на себе си и на робата си подобаващо прелъстителен вид. Робата беше дразнеща. Когато бяха дошли, за да почистят къщата, догените бяха донесли няколко униформи на Избраница за нея, без да знаят, че тя вече не ги носи. Твърде жалко, че не беше бельо. С очертанията на тялото й, скрити под диплите на одеждата, едва ли изглеждаше като кралица на красотата.
Макар че нейният мъж като че ли я предпочиташе гола.
Когато не я тъпчеше с храна, разбира се.
— О! — каза тя при вида на подноса в ръцете му.
Спокойно би могъл да донесе кухненската маса в подземието. Беше изпекъл остатъка от хляба, направил бе още бъркани яйца и носеше цял чайник. Взел бе и сметаната (която Лейла не беше използвала), както и бурканчето с мед (което беше).
— Е, това е… прелестно — каза, докато Кор оставяше всичко върху ниската масичка.
Той се настани до нея, взе една филийка и се залови да я намаже с масло.
— И сама мога да го направя — промърмори тя.
— Искам да се погрижа за теб.
„В такъв случай си свали панталона“ — помисли си Лейла, поглеждайки към яките бедра, които издуваха шевовете на черния анцуг, който носеше. Да не забравяме и начина, по който ръкавите на тениската му едва успяваха да обхванат обиколката на бицепсите му. И сянката, която наболата брада хвърляше по челюстта му.
Лейла впи нокти в бедрата си и погледна към устата му.
— Кор.
— Хмм? — попита той, докато мажеше слой масло върху филийката с математическа прецизност.
— Достатъчно с храната.
— Почти приключих.
„А аз приключих напълно“ — помисли си Лейла.
Приведе се напред, опитвайки се да отвлече мислите си, като си наля чаша чай, но това беше изгубена битка. За сметка на това забеляза начина, по който реверите на робата й се разтвориха.
Използвай го.
Вдигна ръце към колана на кръста си, развърза го и разтвори двете половини на дрехата, разкривайки прозрачния впит комбинезон, който бе официалното бельо на Избраниците. Окей, трябваше да се отърве от него… и виж ти, когато се зае да разкопчае миниатюрните перлени копченца, те се подчиниха с готовност, сякаш изгаряха от желание да й помогнат.
Свали всичко, което покриваше тялото й, и се излегна в постелята на робата си.
Кор все така продължаваше да маже филийката.
Докато той се облягаше назад, загледан преценяващо в това, което беше направил с маслото, Лейла си помисли, че обвързването на мъжките вампири може и да имаше своите еволюционни преимущества, но това беше нелепо.
Какво щеше да направи сега? Да извади линийка и да я измери?
— Знаеш ли какво ще е вкусно върху препечена филийка? — попита той, докато отново поднасяше ножа към нея.
Да, защото в левия ъгъл беше останал около милиметър, който не беше намазан.
— Какво?
— Мед. Мисля, че ще бъде наистина вкусно.
Лейла погледна към бурканчето с мед.
— Мисля, че си прав. — Протегна се да го вземе и изви гръб в дъга. — Медът е хубав върху много неща.
Пъхна бъркалката вътре и като я извади, я задържа над гърдите си. Зърното й улови сладостта, капнала от върха, и гъделичкането я накара да прехапе устни, а после върху кожата й покапа още от кехлибарената течност и оформи ручейче надолу по корема й.
— Кор…?
— Да…
Погледна я и се сепна… а после пусна филийката върху подноса. Което беше истинско облекчение, защото, честно, ако не можеше да спечели битката за вниманието му срещу някакви си въглехидрати, имаше сериозен проблем.
Тъмносините му очи начаса пламнаха, приковани в начина, по който медът капеше възбуждащо бавно по гърдите й и се стичаше надолу, надолу… надолу.
— Чудя се — каза Лейла дрезгаво — дали медът е по-сладък от мен?
С тези думи сви единия си крак в коляното, разкривайки сърцевината си пред него.
Нейният мъж блъсна подноса настрани толкова рязко, сякаш съдът беше казал нещо лошо за бойците му.